Проф. Георги Рачев: Това е най-горещият юни, откакто има измервания
Последвайте ни в Google News Showcase
Очертава се един уникален месец юни, но не само за високите температури, защото този юни на 2024 г., както върви месецът - почти със сигурност, над 90 процента, ще се окаже, че ще е най-топлият юни, откакто се водят метеорологични наблюдения в България.
Това каза в интервю за БТА за горещото време, проф. Георги Рачев, който е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Този юни ще отнеме палмата на първенството на юни месец 2012 г., когато беше най-топлото лято, откакто се водят метеорологични наблюдения в България. Тогава юни, юли и август бяха много топли месеци, с рекордни температури и това лято ще остане в климатичната история на България като най-топлото лято, откакто се водят метеорологични наблюдения у нас - повече от 130 години",
заяви климатологът.
Сегашният юни, до този момент, е с повече от 3,2 градуса по-топъл от нормалното,
а нормалното е най-новата 30-годишна норма от 1991 до 2020 г. Това е и най-топлата норма за всички месеци, за които се отнася и е за България, каза проф. Георги Рачев.
По думите му, второто много важно нещо е, че
"сегашният юни се различава на 180 градуса от юни на 2023 г., който беше дъждовен, студен и дори сезонът по нашето Черно море започна едва към края на месеца или в началото на юли 2023 г., и то много плахо".
"Този юни си отива ужасно сух, а на някои места няма и 5 процента от месечната норма за валежите да е изпълнена. Това означава, че практически не е валяло. Контактувам с представители на агробизнеса и мога да кажа, че над по-голямата част от България в повърхностния 25-сантиметров почвен слой няма влага. Земята е напукана и препоръчвам на земеделските стопани, които имат възможност, да поливат насажденията. Много е сухо, с изключение на май, който беше дъждовен месец, зимата и пролетта също не донесоха съществени валежи, каквито са необходими според нормата", заяви проф. Рачев.
Той отбеляза, че сега има и тропични нощи през юни у нас, като те не са особени типични за припланинските райони.
Друг важен акцент към момента е, че сме в абсолютната височина на слънцето над хоризонта. Сега е най-дългият ден, с най-високото и най-силно слънце, което е вредно за по-възрастните хора, ако са без шапка.
В тези случаи може да се получи слънчев удар и най-засегнати може да са децата и възрастните хора, обясни проф. Георги Рачев.
Той подчерта, че "още през юни опасността от пожарите е достигнала своя максимум и е пълно безумие паленето на огън в този момент, особено когато има вятър". В този случай запаленият пожар не се гаси, ако има вятър, огънят тръгва и няма спиране с подръчни средства. Затова всички, които работят на полето и по селата, не трябва да палят огън, защото сега започва жътвата. Това се отнася също за поречието на реките - Дунав, Марица и Тунджа, и в Горнотракийската низина, каза климатологът.
"Не е нещо феноменално и изключително да има 40 градуса през лятото, изключително е, че тези 40 градуса се случват още в началото на лятото - през юни.
А необикновеното, нетипичното и екстремното е, че жегите продължават с много високи стойности повече от три седмици", коментира климатологът.
"Времето е обусловено от наслагването на няколко еднакви, или подобни синоптични обстановки. През целия месец юни над Западна Европа, с изключение на последните дни, беше хладно и студено. В Испания, в Южна Франция, а дори в Северна Италия беше по-студено, отколкото на Балканите. Балканите бяха жива жарава и то в продължение на повече от 20 дни през този юни. Така бяха насложени синоптичните процеси, че на Балканите непрекъснато се изнасяше топъл въздух, който беше и сравнително сух, а над Западна Европа нахлуваше свеж океански въздух. Имаше и наводнения в Австрия, в Германия и в Северна Италия, като имаше и загинали от обилните валежи", каза проф. Георги Рачев.
Сега в сряда и в четвъртък, на отделни места у нас, има възможност "да се изсипе" месечната норма на валежите, каза проф. Георги Рачев. "Това обаче не е добре, едно е да вали няколко дни през месеца и да се изпълни месечната норма, а друго е тази месечна норма да се отчете за кратко време.
Това е новото нормално, защото промяната се изразява в това, че валежът "не е разтегнат" в няколко различни периода, а се случва в един или в два. По този начин се променя и агробизнесът, и начинът на отглеждането на редица земеделски култури", коментира климатологът.
Проф. Рачев отбеляза, че към това трябва да се прибавят и градушките, като трябва да се знае, че България и целият Балкански полуостров са градобитен район. "Това е климатичната норма и градушки има всяка година. В България има земеделска земя, която се стопанисва и тя е 50 милиона декара, но страната ни винаги е страдала от градушки", отбеляза ученият.
Климатологът посъветва в горещото време да се пие вода, за да може да се охлажда човешкото тяло. "При процеса на терморегулация - чрез изпотяването, се губят много соли и микроелементи, които са полезни за тялото. Не е лошо да се пие вода, но има едно универсално, типично, българско средство за предпазване от дехидратация и това е айрянът, в който има няколко кристалчета сол. Това е достатъчно натрий и калий, които помагат на организма, за да може да се възстанови солевият баланс и този на микроелементите", обясни проф. Георги Рачев.
Той препоръча също да се консумират плодове - диня, пъпеш, череши, съчетани с много вода, "които са спасението за човешкия организъм в горещото време, за да може да преодолеят тежките и продължителни жеги".
