Проф. Константинов разби на пух и прах машинното гласуване и разкри кой може да върне обратно хартиените бюлетини
Последвайте ни в Google News Showcase
Машинното гласуване е крах за българската изборна система. Това заяви пред "Труд" математикът проф. Михаил Константинов.
"Да си припомним фактите. Миналата година имаше три избора за народни представители. На последните два избора на 11 юли и 14 ноември, в секциите с повече от 300 избиратели по списък, се гласуваше само с машини. Поради това избирателите устойчиво намаляха с по 600 хиляди в сравнение с изборите от 4 април. Измерихме и най-ниската изборна активност, под 40%, на парламентарни избори в най-новата демократична история на България. Това е драстична вреда", обясни той.
"Ако говорим за ползите, те са две. При машинното гласуване няма недействителни гласове и протоколите на СИК се обработват много по-бързо. Как обаче това компенсира изкуствено предизвикания отлив на повече от половин милион български избиратели? Според мен, не го компенсира. Някой твърдят, че машинното гласуване също така намалявало купения вот. Това е глупост. Намалява го, само ако откаже от вот някой неграмотен купен избирател, дето не може да натиска виртуалните клавиши на устройството. Тези избиратели обаче ги страхува г-н Рашков, та не е нужно да ги страхуваме и с машините", коментира професорът.
На въпрос за кого е бил изгоден този вот, бившият член на борда на "Информационно обслужване" заяви: "На този въпрос може да се отговори само приблизително. Загубиха партиите с по-възрастни и по-слабо грамотни избиратели, а спечелиха партиите с по-млади и по-грамотни избиратели. Загуби обаче обществото като цяло, защото не може затрудняването на процеса на гласуване за част от хората да се разглежда като демократична и прогресивна практика."
"Съмнения за манипулиране на машинния вот има навсякъде, където той се прилага. На някои изложения, където се демонстрира гласуване с машини, специално ходят млади хакерчета, за да се забавляват. За между 5 и 10 минути децата хакват всяка машина. Голям майтап! Не напразно във високотехнологичните и с демократични традиции държави не се гласува по този начин. Изключение донякъде представляват САЩ, където в някои щати се гласува машинно. Но пък именно в САЩ машинното гласуване е подложено на яростни критики, особено от страна на републиканците. Ето къде се гласува с машини: Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. Е, и в град Брюксел, който засега е в Европа. Читателите на в. „Труд“ са интелигентни хора, оставям на тях да си направят изводите.
Много сериозен повод за съмнения в честността на машинния вот е драстичното му разминаване с резултатите от екзит-половете. По традиция неточностите при екзит-пола са до 2%. Когато обаче разликите с машинното гласуване наближат 10%, аз лично започвам да изпитвам леко смущение. Че даже и средно. Ако хората не вярват в изборните резултати, по-добре да не правим избори. Именно това се случва при машинното гласуване. Дори ако за машинациите с машините у нас няма доказателства (то и разписките не са публикувани, че да види човек), остава факт, че доверието в машинния вот е ниско. Когато могат да избират как да гласуват в секциите с машини и с хартии, както беше до 4 април миналата година, българските избиратели в съотношение почти 3 към 1 избираха хартията. За Европа да не говорим, там машинно гласуване няма. Или никога не е имало, или там, където имаше, го изхвърлиха. Европейците да не са по-тъпи от нас", попита математикът.
"Предполагам, че в началото някои хора у нас искрено са вярвали, че машинното гласуване ще подобри качеството на изборния процес. Днес би трябвало тази илюзия да ги е напуснала. Или поне да е напуснала тези от тях, които трезво оценяват фактите", каза още Михаил Константинов.
"Факт е, че когато имаше смесено гласуване - с хартии и с машини (до 4 април 2021 г. включително), с машини гласуваха 27% от хората в секциите, където имаше избор как да се гласува. На последните два парламентарни избора в секциите само с машини изборната активност беше доста под 40%, а в секциите само с хартиени бюлетини - над 52%. Също факт е, че след въвеждането на задължително машинно гласуване броят на гласувалите спадна с 600 хиляди и бяха поставени рекорди по ниска изборна активност. Така че дори и да забравим обоснованите съмнения за манипулации с машинния вот, гласуването само с машини доведе до грубо показване на конституционното право на глас на българските граждани.
Има и още нещо, много важно и много неприятно. Централната избирателна комисия още не е публикувала данните от проверката на разписките от машините както за изборите на 11 юли, така и за тези на 14 ноември. Искам да попитам почитаемите колеги от ЦИК, смятат ли да изпълнят разпоредбите на Изборния кодекс и собствените си решения? Когато Конституционният съд миналата година обяви, че машинното гласуване не е противоконституционно (с решение 7 на 5 гласа, т. е. с минималното възможно мнозинство), той се мотивира с това, че за разлика от Германия, у нас има възможност да се контролира машинния вот чрез проверка на разписките. Е, именно резултатите от тази проверка ЦИК за цели два избора още не е публикувала. Това означава, че или проверката не е направена, или че е направена, но резултатите не са за публикуване.
Ние сме интересни хора. Когато стане въпрос за почти всичко, гледаме на Запад, казваме как е там и как е тук и защо у нас нещата не вървят. Когато обаче им казвам на същите тези хора, че в Европа машинно гласуване изобщо няма (или, по-точно, има го в под 1% от секциите), те ме гледат, мигат и казват „Ама у нас има много недействителни гласове“. Което е вярно само при изборите за общински съветници, докато при всички останали избори (парламентарни, европейски, президентски и кметски) делът на недействителните гласове у нас е в нормата. При машинното гласуване недействителни гласове няма, но има много не случили се гласове - онези 600 хиляди гласа, които на два пъти липсват в изборните секции поради страх главно от машините и отчасти от г-н Рашков. Чуват се мнения, че това били главно цигански гласове, или гласове за БСП, и нищо страшно, следователно, нямало. Докато все още сме в парадигмата на всеобщото и равно изборно право, подобни мнения звучат дискриминационно, дори когато са изказани от умни и красиви анализатори", сподели професорът.
На въпрос за Изборния кодекс, бившият члена на борда на директорите на "Информационно обслжужване" коментира: Време е Изборният кодекс да се променя, даже се чудя защо депутатите се туткат. Иначе в 45-тото и 46-тото Народни събрания най им беше любимо да човъркат Кодекса. И даже имат едно забележително постижение, чрез шашма дадоха на ГЕРБ един член по-малко в ЦИК (4 члена вместо 5). Не че имаше някакво фундаментално значение, но беше майсторска манипулация, признавам го на експертите на промяната. А иначе може да се констатира, че даже и на началниците в БСП им увряха главите, което не е лесна работа, и те разбраха, че чисто машинното гласуване е крах на българската изборна система и на тях в частност. Защото самата БСП загуби поне 150 хиляди гласа заради машините.
"Факт е, че на последните избори на 14.11.2021 до края на изборния ден екзит-половете даваха победа на ГЕРБ-СДС, а изведнъж се оказа, че нещото ПП печели изборите. Дали това се дължи на срам от направения избор на анкетираните, или на манипулация с машините, не знам. На кметските избори през 2019 г. в София екзит-половете даваха над 10% преднина на г-жа Фандъкова пред г-жа Манолова, а накрая се оказа, че преднината е само 5%. Тогава имаше срам у десните умни и красиви избиратели, които фактически бяха гласували за г-жа Манолова, но се срамуваха да признаят това даже пред себе си и лъжеха в анкетите като възрастни индобългари, че са гласували за г-жа Фандъкова. А иначе инициатива за връщане към изборната технология, действала до м. април 2021 г., може да дойде от БСП, ГЕРБ-СДС и ДПС. Те са опитни партии, каквото и да мислим друго за тях. Това ще бъде и частично връщане към разума", завърши той.
