ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Костадин Ангелов, бивш здравен министър от ГЕРБ, коментира наболелите и парещи теми в здравеопазването, каквито са липсата на кадри, заплащането на младите лекари, профилактиката и болничните легла.
Ето какво казва професорът в интервю за "Фрамар":
"Проблемът с кадрите е като проблема с кислорода – когато го няма, всичко спира да функционира. Решението е само едно – държавна политика за хората в бели престилки. Не кампании, не пожелания, а предвидими заплати, условия и уважение. Когато една сестра знае, че ще получи редовно възнаграждението си и ще има нормален график, тя няма да си тръгне. Трябва да се върнем към ценностите – уважение, сигурност и перспектива.
Младите лекари не бягат от България, а от несигурността. Ако им предложим ясна стълбица на развитие, достойно начало и уважение към труда им, те ще останат. Виждам решението в три неща – базова заплата, която им позволява да живеят спокойно, реални възможности за специализация и модерна среда, в която системата не ги задушава с бюрокрация. Когато една болница е технологично обновена и ръководството й мисли за хората, младите лекари не напускат – те се борят за място в нея.
Висшето образование не може да остане в XX век, когато медицината вече живее в XXI. Нужни са повече практика, повече дигитализация и повече връзка с реалната система. Не е нормално студентите да учат върху теории, които не отразяват ежедневието в спешните отделения или в общата практика.
Има нужда от симулационни центрове, менторски програми и обучение в етика, комуникация и управление. Лекарят на бъдещето трябва да е и човек, и професионалист, и лидер.
Профилактиката същевременно трябва да стане начин на мислене, а не проект за финансиране. Ние все още плащаме, когато човек се разболее, вместо да инвестираме, докато е здрав. Решението е просто – безплатни национални скринингови програми, електронни напомняния, повече правомощия на общопрактикуващите лекари и стимули за активна профилактика. Ако всеки лев, вложен в лечение, се дублира с лев за превенция, след десет години ще имаме по-здраво население и по-малко разходи.
Има решение и с проблема за неравномерно разпределените болнични легла. Решението е регионално планиране и смелост за оптимизация. Не може във всеки град да има по три болници с празни легла и без персонал. Трябва стратегически болници по области, които гарантират и достъп, и качество. В малките населени места можем да имаме спешни центрове, дневни отделения, телемедицина и мобилни екипи. Достъпът не значи непременно болница зад всеки ъгъл – значи сигурност, че когато ти трябва помощ, тя идва навреме и е качествена.
Системата не може да се поддържа с „доплащане и кърпене“. Трябват ясни приоритети и контрол. Инвестиции – да, но само срещу резултати. Болниците трябва да бъдат оценявани не по брой легла, а по качество на лечение и ефективност на управлението. Трябва национална програма за модернизация с държавен и европейски ресурс, но всяка болница да знае – без отчетност няма финансиране.
