Проф. Кръстьо Петков: Еврозоната в действие - ядрото печели на гърба на периферията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-актуалната тема, засягаща дълговата ситуация в еврозоната през последните дни не е подготвеното техническо споразумение за Трети "спасителен" пакет, който кредиторите наложиха на Гърция. Голямата новина дойде от публикуваното изследване на Института "Лейбниц" за икономически изследвания в Хале (IWH). В него се твърди: Германия е големият печеливш от гръцката дългова криза. Размерът на печалбата за периода 2010-2015 г. е 100 милиарда евро! Другите страни, които са се облажили покрай екстрените мерки, които прокара т.нар. тройка, са Франция, Холандия и САЩ. Как е възможно да се случи това: кредиторите извличат сериозни финансови ползи от една тежка, нелечима досега кризисна ситуация, в която попадна Гърция и цялата еврозона?
В публикацията на германския институт се съдържат точни разчети и прецизно формулирани аргументи, които показват, че кризата е източник на гарантирани печалби. Разбира се, не за всички държави и икономически играчи. За отбелязване е, че при 100 милиарда евро приход, германското правителство ще е големият печеливш, дори ако настъпи най-лошото Гърция да обяви тотален дефолт, което би засегнало пряко 90 милиардния заем, получени от най-мощната във финансово-икономическо отношение държава на континента. Но случаят не е такъв, защото стратезите от Берлин и Франкфурт вече успяха да приберат в сейфовете над 3/4 от отпуснатите на Атина нови кредити, за да покрие старите задължения. У нас един сайт публикува коментар за разчетите на ползващия се със солидна репутация институт IWH. Дотук реакции от официалните български институции, от безкритичните еврофили, както и от неолибералните/вездесъщи лобита, нямаше. Но в ЕС дебатът вече тече и няма как той да не засегне не само общата финансова архитектура, върху която е изградена еврозоната, но и базисните ценности, към които се придържат основателите и новоприсъединилите се членове на ЕС. Ако се обърнем към политическата философия на бащата на Социална Европа проф. Жак Делор, такива фундаментални ценности са: солидарността, кохезията и конкурентността. Валидни ли са те и днес, две десетилетия след като бяха прокламирани? Нека да оставим за момент политико-философския дискурс и да се обърнем към сухия език на финансовата статистика. Германия и другите големи кредитори на Гърция в период на безпрецедентна криза постигат следното: първо, печелят на гърба на длъжника Гърция; второ, използват ултиматуми; трето - обричат на тежка рецесия гръцката икономика. Къде е тук междудържавната солидарност? За каква кохезия в общността става дума? Налице ли е лоялна конкуренция в еврогрупата? Истината е, че солидарността е загърбена; кохезията - също; а пазарната конкуренция е заменена с институционалния диктат! Това са аргументите, които ми дават право да твърдя, че в началото на 21 век, 15 години след учредяването на валутния съюз, в него се практикуват колониални методи за уреждане на финансово-кредитните отношенията между държавите членове на тази уникална общност. Вярно е, че за разлика от колониалната ера през 18-19 век, днес "метрополиите" не ползват военна сила, която да държи в подчинение окупираните територии. Методите са други - префинени, облечени в демагогски фрази, проповядващи ценности и принципи, които битуват единствено в подписани договори на общността. Тази вербална/медийна пропаганда е предназначени за публиката. В света на финансовия турбокапитализъм властват други правила. Неоколониални! Завършвам коментар с един цитат, взет от статията на Хенри Майер, посветена на изследването на германския институт, публикувана в сайта "Журнал Социална Европа": "Две неща са много интересни да ги вземем предвид в този контекст. Първо, както сочи изследването, дори всички "рискови" заеми да се отпишат, общият баланс ще е позитивен за германското правителство. И второ, подвеждащата фискална политика за балансиран бюджет ("black zero") е била изпълнена в резултат на кризата в еврозоната, вместо да се вземат трудни политически решения да се живее "според средствата, с които се разполага". Всъщност, това е още един пример, който показва, колко много неразбиране има за това, кой плаща и кой печели от множествената криза, в която се намираме". Цитираното заключение на Майер води към още един въпрос: не са ли кризите, особено зачестилите напоследък дългови кризи, целенасочено конструиран феномен - който генерира печалби чрез спекулативни сделки и финансов диктат? /Професор Кръстьо Петков, икономист. Председател на Съюза на икономистите в България. /
