За втория полет на българин в космоса през 1988 г. крадяхме технологии от Запада
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Лъчезар Филипов е бил в научното ръководство на полета на втория български космонавт Александър Александров. Бил е с него в Байконур при излитането на ракетата на 7 юни 1988 г. Сега проф. Филипов е зам.-директор на Института за космически изследвания на БАН.
На снимката горе - международната станция "Мир", в която летя и Александров и беше оборудвана с българска космическа апаратура.
Предлагаме ви втора част на интервюто с проф. Филипов, вчера ви представихме първа част, от която стана ясно, че двамата ни космонавти са скарани.
- Проф. Филипов, българската наука имаше ли принос в изследването на космоса при полетите на българските космонавти?
- Нашата космическа програма "Шипка", която беше разработена за втория български полет, беше наистина сериозна наука и нямаше нищо общо с полетите от предишната програма "Интеркосмос". Те се извършваха по списъчен ред. Някои космонавти се качваха с по едно тефтерче - виетнамци, кубинци. Смехотворна история.
А това, което ние, българските учени, направихме с програма "Шипка" беше велико. Ние оттогава до днес се крепим на тези разработки. Те дадоха живот на много бъдещи прибори.
България беше едва третата страна в света след САЩ и Русия, която правеше космически храни, наречени лиофелиризани храни. Създаде ги лабораторията на акад. Цветков. А Александър Александров взе, че се изцепи - "Всичко това беше реклама на социализма". Чакай бе, какви глупости говориш!
- Е, как успяхте да създадете през 1986-87 г. български компютри, дето и руснаците са ги нямали в космосическите си станции?
- Ами, така е. Налагаше се да рискуваме, крадяхме технологии, защото тогава Запада бе наложил ембарго на високите си технологии - тогава действаше КОКОМ - забраната страните от НАТО и Япония да изнасят хайтек в страни от съветския лагер - бел. ред./. Аз лично с дипломатически паспорт съм пренасял с куфари харддискове и треперех по границите и летищата. Иначе ние нямахме достъп до плазмени дисплеи, до харддискове с военна технология. Продукцията, която се правеше в Правец, беше на много ниско ниво и не ставаше за космоса. Но ние успяхме да направим хайтек апаратура и за първи път качихме на станцията "Мир" харддиск. Разбирате ли, че това беше забранена технология за руснаците, защото ако се завърти станцията в космоса, може харддискът да задере. И като го качихме, руснаците се плеснаха по челото, че той работи горе.
После руснаците ни казваха: "Вие сте млади и ентусиазирани и много работи не разбирате, затова сте рискували. Ами, хубаво - нали човек трябва да си счупи врата някъде, за да се научи.
- Какви български научни разработки бяха включени за този полет?
- Аз бях ръководител на разработките в раздел "Космическа физика", акад. Мишо Мишев - на раздел "Дистанционни методи", колеги от Института по медико-биологически проблеми поеха разработките по космическа медицина и биология и проф. Ставрев беше ръководител на програмата по космическо материалознание.
Общо на космическата станция "Мир" бяха качени със "Съюз"-ТМ общо 12 прибора, с които трябваше да се извършат над 140 научни експеримента. Само на моя прибор "Рожен" имаше поставени като задача 20 експеримента.
Чрез прибора "Рожен" се опита за пръв път да се монтира астрономическа апаратура - телескоп и един прибор "Паралакс-Загорка, изработен в Стара Загора. "Рожен" трябваше да наблюдава през илюминатора и да за извършва цифрова обработка на изображението, докато другия уред измерваше светенето в атмосферата. Година по-късно излетя станцията "Хабъл", където по друг начин беше използвана PDS-структура.
Имаше и прибор "Терма", изработен в Шумен, който наблюдаваше светещи обекти в атмосферата и прибора "Люлин", който прогресира най-много след този полет. Това беше дозиметърът на Цветан Дачев. С него се мери дозата радиация, която се натрупва вътре в космическата станция.
- Използва ли се и днес този уред "Люлин"?
- Цветан Дачев успя да минимизира размерите на уреда и той се качва с всички полети до международната космическа станция "Мир". Той го мултиплицира и в няколко авиокомпании, които го използват при височинни полети за измерване на т. нар. синя радиация. Защото радиацията не стига до Земята, тъй като се екранира /отразява - бел. ред./ от атмосферата. Когато полетът над 10 000 м височина самолетът получава радиация в определени зони, където озоновият слой е пробит. Този прибор тежи само около 100 г и летя около Луната на индийската сонда "Чандраяна".
Приборът "Люлин" беше включен и във "Фобос грунд", който не успя да се откачи от гравитацията на Земята, а трябваше да стигне до Фобос, но падна. Сега българският прибор е включен в "ЕкзоМарс", съвместния проект на Русия и Европейската космическа агенция, който ще изпрати станция до планетата Марс.
Проектът "ЕкзоМарс" включва два етапа със старт през 2016 и 2018 г. През 2016-а европейският орбитален апарат "Trace Gas Orbiter" ще изследва газовите следи в атмосферата на Марс. През 2018 г. на повърхността на Червената планета ще кацне марсохода „Пастер”.
