Щом има насрочено заседание за 30 август, то не може да се премества за 16-и, смята видният юрист
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Любен Корнезов е авторитетен юрист, бивш конституционен съдия и бивш депутат от БСП. Сега е професор в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
- Проф. Корнезов, председателят на парламента Михаил Миков първо свика извънредното заседание за 30 август. Но после спешно го издърпа за тази седмица. Длъжен ли беше да го стори?
- Категоричен съм, че от конституционна гледна точка след като председателят на Народното събрание г-н Миков е насрочил заседание на 30 август и то в писмена форма, другите органи по чл.78 от Конституцията - т.е. 1/5 народни представители, Министерски съвет, президент - нямат право да искат насрочване на заседание по същата тема - за ветото на президента.
След като има насрочено вече от председателя на парламента заседание, другите органи не могат да направят това.
- Това ваше тълкуване ли е?
- Не. Защото чл. 78 от Конституцията е ясен - изброени са органите, които могат да го свикват и именно председателят на Народното събрание е пръв в този списък им.
А г-н Миков (подсмива се), моите уважения към него, изпрати официално писмо до председателите на четирите парламентарни груп. И поиска мнението им кога да насрочи това извънредно заседание. Това не е в компетенциите нито на парламентарните групи, нито на техните лидери - Станишев, Местан, Борисов и Сидеров. Те нямат такива права.
- Все пак г-н Миков се съгласи с предложението на опозицията и заседанието ще е на 16 август, а не на 30-и.
- Г-н Миков може да се е съгласил, но Корнезов не се съгласява. Повтарям - с цялото ми уважение към него - той напусна рамките на Конституцията. Къде е казано, че председателите на парламентарни групи или някакви други лидери могат да определят датата на извънредното заседание? Никъде - нито в Конституцията, нито в правилника, нито в закон, въобще в правния мир няма такова нещо.
- Историкът Божидар Димитров лансира в интервю за в. „Ретро” тезата, че най-успешната форма на управление за България е президентската република. А не парламентарната, каквато сме сега.
- Това не е нова идея. Още когато писахме Конституцията в далечната 1991 г. имаше и такива идеи - да бъдем президентска република. Това означава малко повече правомощия на президента. Примерно, сегашното вето ще може да бъде преодоляно (прегласувано - б.а.) не със 121 гласа, а с 2/3 от депутатите, т.е. 160 гласа.
Но това означава, че президентът може да управлява парламента, а също и държавата само с 1/3 от народните представители, а не с мнозинството. Така че идеята за президентска република има и сериозни контрааргументи.
- Кой е добрият изход от политическата криза в момента?
- Ох, ако знаех... Положението действително е много сериозно. Ако така продължават нещата - извънредни избори през май догодина заедно с европейските, друг изход няма. Или трябва да продължим да се самоизяждаме. Вижте дори в човешки план - протести, контрапротести... Нацията има нужда от обединение, а не от разделяне. Стига толкова.
- Да не сте противник на актуализацията на бюджета?
- Няма страшно в актуализацията. Имало е и преди актуализации, даже в една година бяха три.
- Но това беше през 1996 г. след което ни се озъби хиперинфлацията.
- Не ме разбирайте погрешно. Все пак трябва да се даде глътка въздух на хората, да се разплати държавата с бизнеса, за да тръгне и той нагоре и да има работни места. Как може държавата да не се издължава? Ако обикновен гражданин дължи на банка, даже му продават жилището. Който не си плаща ДДС-то отива в затвора, а държавата да е като мащеха за своите граждани. Трябва да се разплати, но като няма пари в бюджета, се прави актуализация.
