Проф. Михаил Константинов посочи всички възможни дати за парламентарните избори догодина и разкри какво управление ще избере народът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Датата 28 март (неделя) 2021 г. е първата възможна по Kонституция за провеждане на избори, защото парламентът при всяко положение се разпуска на 26 март. Има още 8 възможни дати: 4, 11, 18 и 25 април и 2, 9, 16 и 23 май. Изборите трябва да са в почивен ден, а той у нас по традиция е неделя. Датата 26 май, споменавана от някои хора, не е възможна, защото не се пада в неделя. Пише го в календара. Така че конституционно допустимите дати са 9 на брой, изборът е голям. Което не значи, че е лесен. Това заяви пред "Монитор" математикът проф. Михаил Константинов по повод решението на президента Румен Радев да насрочи парламентарните избори за 28 март, без да съгласува датата с парламентарно представените парти и епидемиолозите.
"Датите за изборите са няколко, ако изборите са редовни. А те се очертават именно такива. На свой ред указът на президента трябва се подпише 60 дни преди датата на изборите. Така че някъде към края на януари догодина трябва да се мисли за най-подходящата дата. А датата ще е подходяща, ако се очаква заразата у нас да започне да затихва. Основен измерител за това е броят на т.нар. активни случаи. Това са хората, които са заразени и още не са оздравели. Или още не са починали, съжалявам да го кажа. Заразата ще изчезне, когато броят на активните случаи стане равен на нула. Или нещо, близо до нулата. За щастие, напоследък броят на тези случаи премина през максимум от 95 442 на 5 декември и почна да намалява. Дай Боже, тази тенденция да се запази", коментира той.
"Очакваме суверенът на тази страна да изрази суверенната си воля. При това поне на два пъти. И да избере управление, което заслужава. Впрочем, хората винаги избират именно такова управление. За конспиролозите ще напомня, че числото 2021 е полупросто и е произведение на числата 43 и 47. Следващото полупросто число е 2209 (47 на квадрат) и година с такъв номер живите днес едва ли ще дочакат. По тези числа може да се гадае за резултатите от изборите догодина не по-зле, отколкото по някои уж проучвания на общественото мнение", заяви математикът.
На въпрос дали може да даде прогноза кога ще настъпи краят на пандемията, проф. Константинов заяви: "Само да напомня, че ефектът от ваксините също може да се моделира и даже да се предсказва с математически методи. По принцип пандемиите от коронавируси се развиват по сигмоидни закони, например по закона на Хил. Така беше при епидемиите САРС през 2002-2003 г. и МЕРС през 2012-2014 г. Така беше в началото и на тази пандемия, или по-скоро по време на първата ѝ вълна. Сега, при втората вълна, процесът пак върви по сигмоидна крива, да се надяваме да е последната. Повечето специалисти говорят за затихване на сегашната пандемия през 2021 г., т.е. за продължителност от около две години. Но пък Испанският грип през 1918-1920 е бил на три вълни и за три години е отнесъл над 50 милиона живота. Но тогава е било следвоенен период, хората са гладували, а и фармацевтичната индустрия не е била толкова развита. Това е влошило нещата в голяма степен преди 100 години. Днес нещата ги влошава масовата неконтролирана миграция."
