Проф. Михаил Константинов разкри до какво е довело машинното гласуване в България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Машинното гласуване отново влиза в дневния ред на парламента, след като депутатите обсъждат различни варианти за промени в изборния процес – от връщане към 100% машинен вот, през изцяло хартиено гласуване, до въвеждане на сканиращи устройства за бюлетини.
Темата коментираха пред бТВ проф. Михаил Константинов, математик и изборен експерт, и Жоро Пенчев от Гражданско обединение за честни избори.
За т.нар. скенери за бюлетини, които бяха обсъждани в парламентарната правна комисия, проф. Константинов подчерта, че подобен тип гласуване се използва и в САЩ, и в Русия. При този модел избирателят попълва хартиена бюлетина по строго определен начин, след което тя се отчита от скенер. Ако бюлетината не е коректно попълнена, устройството я връща за корекция.
Проф. Константинов обаче беше категоричен, че въвеждането на такава технология на този етап е нереалистично, тъй като няма достатъчно време. Според него на предстоящи избори гласуването ще остане „по стария начин“, а дискусията за скенерите в момента по-скоро отклонява общественото внимание.
Сериозни резерви изрази и Жоро Пенчев. Той посочи, че основният риск е липсата на време за тестване, обучение и подготовка – както на изборната администрация, така и на самите избиратели. По думите му част от предложенията за промени премахват утвърдени контролни механизми при хартиения вот, като сверяването на подписи и бюлетини, втория печат и проверката на кочаните.
Пенчев предупреди още, че се създават предпоставки за недостиг на технически персонал, който да поддържа устройствата в изборния ден. Това може да доведе до хаос в секционните комисии, липса на яснота как да се реагира при проблем и в крайна сметка – до загуба на доверие в изборния процес и излишно похарчени публични средства.
Проф. Константинов напомни, че въвеждането на нова изборна технология изисква между 5 и 10 години подготовка. В България експериментите с машинно гласуване започват още през 2014 г., след предварителни обсъждания от 2013 г. Според него този срок е бил спазен, но опитите за бързи промени в момента не почиват на експертна логика.
И двамата участници в разговора се обединиха около тезата, че радикални промени в изборните технологии без достатъчно време и подготовка носят повече рискове, отколкото ползи.
Много по-важно е да видим до какво е довело машинното гласуване специално в България. За последните 6 избора, които бяха предсрочно, 740 хил. души гласуваха по-малко, в сравнение с перода дотогова, каза проф. Михаил Константинов.
Невинни няма - направихме всичко възможно да счупим доверието в изборния процес. Не знам дали ще успеем да върнем и доколко ще успеем да върнем. България е разделена на две по отношение на гласуването - почни половината гласуват с хартия. 57% от хората избират хартията, като някъде са стигали до 68%.
Трябва първо да се извиним на българския народ, отбеляза Константинов.
Какво разбирате под 100% машинно гласуване. Това е пълна глупост, нонсенс. Това нещо в момента не може да се случи по много причини, изтъкна той.
На всички избори за парламент процентът е между 2,5 и 3 на недействителните бюлетини, припомни числата математикът.
Едно от най-важните неща е качеството на секционните комисии. По един юрист във всяка секция, в Гърция са задължени да участват в изборния процес, отбеляза той.
Мъртвите души могат да се изчистят чрез активна регистрация, смята анализаторът.
