Проф. Михаил Мирчев пред ПИК: Кирил, Асен, Бойко и Пеевски управляват в режим на фашизоидна диктатура, тикат ни към майдан
Последвайте ни в Google News Showcase
Социологът и политически анализатотор проф. Михаил Мирчев коментира пред ПИК бъг в системата на демокрацията ли е съществуването на сглобката и нейното правителство тип „Франкенщайн“, защо когато реалният премиер е Делян Пеевски, а химикът Денков е секретарката му, хората не танцуват на площада в протеста от 2013 година; мъдрост или масова незаинтересованост и отчаяние е демонстрираната от българите пасивност и каква е ролята за това на опозиционните сили, в това число БСП на Корнелия Нинова. Защо беше изнасилена Конституцията, Паметникът на Съветската армия нарязан, гласът на антипропагандата запушен и какво да се противопостави на усещането, че външни сили и конюнктура тикат страната ни към икономическа и политическа гибел, към война – разсъждава проф. Мирчев.
- Проф. Мирчев, проблем с демокрацията ли е, че е възможен този политически Франкенщайн сглобката и неговият пародиен, а вече може би и страшен кабинет „Денков“?
- Не се ли разбра вече, че през 2023-та тук, в България, няма такова нещо като демокрация. Няма идея за демокрация още от първото правителство на ПП – на Кирил и Асен. През тази година, вече с участието на ГЕРБ и ДПС, съвсем откровено в България се диктаторства, без да се отчита обществено мнение, без да обръща внимание на опозиция. Отхвърля се всякакъв здрав разум. Би трябвало поне разумните хора през 2023 година да са разбрали, че от демокрация откровено вървим към фашизоидна диктатура. Символно последното е разрушаването Паметника в центъра на София. Това не е просто диктатура, а фашизоидна диктатура.
- При това положение не е ли абсурдно, че обществото не протестира? Когато през 2013 година Делян Пеевски беше обявен като шеф на ДАНС, имаше протести, дълги месеци на танцуване по площада, а сега, когато премиерът Денков е фактически неговата, на Пеевски, секретарка, има оглушително мълчание. Какво се промени?
- Какво значи да се протестира? Да имаме майдан в центъра на София – едните да защитават паметника, защото са провокирани от разрушителите, а другите с полиция да почнат, първо, да ги бият, после да ги избиват, както в Киев през 2014 година, и България да бъде взривена. Това, че този път, по този начин не се защитава съхраняването на този паметник, който е не просото паметник на съветските войски, а е паметник на европейската победа над нацизма и хитлеризма през 1945 година, че оставаме по домовете си, ясно изразява несъгласието ни като народ. Мисля, че това говори по-скоро за мъдрост и за това, че не се поддаваме провокацията. Разрушаването на този паметник по новогодишните празници е всъщност провокация в София да избухне майдан. Ние не се поддаваме на това. И така погледнато, българите сме мъдри.
- Това е много интересна гледна точка, защото виждаме, че там, където трябва да се води политически този спор – в парламента, депутатите се опитват да го решават юмручно, виждаме батални сцени. Това не е ли форма на изкривяване, а това, което определяте като мъдрост, не е ли по-скоро форма на обществено безразличие и нямат ли вина за тази индиферентност опозиционните политически сили, БСП и Корнелия Нинова?
- Нека разграничим двете неща – реакцията на народа, която засега е мълчащо ръмжене, и политическите партии, които се водят за опозиция, които би трябвало, първо, в парламента много ясно и категорично да кажат: „Не, това не може да се прави в цивилизована Европа!“ Такива партии да сте видели в парламента? „Възраждане“ се отдръпнаха. В началото твърдяха, че ще правят палатки, за да охраняват паметника… Къде се скриха тези велики опозиционери? БСП също се опитва да маркира несъгласие, но къде са им стройните народни редици, които са зад партията, за да подкрепят на площада пред парламента, след което да отидат при Паметника. Няма я тази организирана бесепарска маса. ИТН не вземат отношение по въпроса. Т.е. няма опозиционни партии, които да кажат ясно и категорично и да могат организирано като институция да поведат народ, който не е съгласен. В тази ситуация народът е изоставен от партиите и затова реагира по този начин. Затова и мисля, че е повече мъдър, отколкото примирен, каквато хипотеза има, какъвто анализ се прави. Да не хвърляме огъня в двора на народа. Ако трябва да хвърляме нещо, то е към опозиционните партии. Няма ярка антифашистка партия в момента в България, включително БСП. Това е големият проблем.
- Как да се случи тя? Кой е по-работещият вариант на опозиционерстване – обединение на левите сили, формат примерно БСП +, в това число може би и „Левицата“, или формат на Радев, формат около Ваня Григорова, нещо коренно различно като Гешев?
- В момента няма политическа сила, която да играе на терена и да може да изпълни тази задача. Това е проблемът. Няма ги в парламента. Какво „Левицата“, хората на Георги Първанов? Можете ли да си представите, Румен Петков ходи по разни телевизии и изнася патетични речи, но те са абсолютно пасивни като политическа формация. Нищо не правят и нямат никакъв народен ресурс да изправят хора срещу тази неофашистка вълна. Така че в момента т.нар. левица – БСП плюс другите парти, които се пъчат, че са уж леви, те са абсолютно безпомощни. Националистите не са антифашисти, ако визираме „Възраждане“, ВМРО. Къде виждате възможност президентът Румен Радев да запълни тази ниша? Ами всъщност той качи на власт тези хора, които в момента правят този опит за неофашистки преврат в България. Той ги качи на власт, а си мълчи. Нещо да сте чули по повод разрушаването на паметника от Румен Радев? Той просто се е скрил човекът и си мълчи. Така че в момента няма фигура, няма лидер. За това, което казвам като необходимост, трябва нова партия. Не обединение на стари партийчета. Нова партия с принципно ново лидерство, с друга смелост. Вижте, в Европа в немалко страни се надига обратната вълна. В България все още няма партия в рамките на тази обратна вълна. Това е проблемът. Дано през 2024 година да възникне такава формация.
- А какъв е проблемът с Конституцията, за която Радев казва, че е изнасилена от Бойко Борисов, от Кирил Петков и Пеевски, цялата компания на уйдурмата, защо трябваше изобщо да се посяга на основния закон – за да бъдат изпрани господата по „Магнитски“ ли?
- Да, не само „Магнитски“. С това са ги хванали. Това са хора на власт с престъпен бизнес, с престъпно минало. Общественото мнение е почти единодушно по въпроса. Имаше опити за някакви действия по линия на предишния прокурор. Имаше големи скандали с олигарха Васил Божков. Те официално са обвинени в големи престъпления. Да не забравяме незатихналия скандал от открадването активите на КТБ през 2014 година. Ами това са олигарси и властници в момента, визирам основно двама души, за които примката е на шията им. И те всъщност играят някакъв чужбински сценарий, за да може поне в скоро време тази примка да не се затегне около вратовете им. За мен това е обяснението. И за смяната на Конституцията, и за „Лукойл“ това, което правят, и за Паметника, което правят. И всички истерии, които вървят по медиите.
- При тази липса на свобода на медиите, при тази невиждана цензура, незапомнена цензура – случаят с Волгин и интервюто с Митрофанова, как хората да избягат от усещането си, че България е тикана към някаква гибел, през ликвидация на енергетиката, на земеделието, реалното въвличане във война, има ли нотка оптимизъм?
- Има нотка оптимизъм по две линии. Вярно е, че в официалните медии има небивала цензура, действително. Точно фашизоидна цензура, но има достатъчно алтернативни медии. Например вашата медия каква е? Каква е, ако не алтернативна? Има още живи две-три малки телевизии, които си позволяват да канят хора, които говорят алтернативните неща. Т.е. истинските неща. Има много активни блогъри. Все по-модерно става и много хора се информират през интернет. Има чужбински източници, за да се научават истинските факти. Включително за предстоящата нова икономическа, а оттам и всякаква катастрофа в България, която в момента се режисира от Асен Василев. Той е главното оперативно-действащо лице. Има информация за това, така че, щом има информация, има кой да мисли и да се вълнува от проблемите, а и да не вярва на пропагандата. И който да започне да се самоорганизира, за да се спасяваме като народ и нация.
И второто нещо, което носи оптимизъм – вижте нещата отвън. 2023 година още януари като моя лична прогноза казвах, че е година на развръзките. Вижте какво става с войната в Украйна, там се върви към капитулация, към тотална победа на лошата Русия и още по-лошия Путин. Вижте какво става с голямата развръзка – Израел и арабския свят. Там тлее ужасен конфликт, геноциден конфликт още от 1948 година. Това са големи неща. Вижте какво става с единния строй на Запада срещу Русия и Китай и страните от БРИКС, които се опитват да ги направят послушни, да не се подчиняват на световната хегемония. 2023 година на външните фактори, които притискат и душат в момента България, я завършваме с решителни прекършвания, които рушат досегашната схема, наложена от т.нар. глобализатори. И се надявам през 2024 година по всички тези линии светът всъщност да стане нов. Ако външният свят стане нов, това ще даде шанс и вътре в България да живнем и да се нормализираме.
