Проф. Никола Филчев в ексклузивна поредица за ПИК за приватизацията: За първи път от 30 години има истинско взаимодействие в борбата срещу престъпността - главният прокурор Гешев и премиерът Борисов имат воля за тази историческа стъпка! Ето какво може да се направи за давността

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

В ексклузивна поредица от 3 интервюта изтъкнатият юрист и бивш главен прокурор проф. Никола Филчев ще разкрие единствено пред ПИК пълни подробности за голямата задача, която постави на дневен ред новият обвинител №1 Иван Гешев – ревизия на приватизацията.

Проф. Филчев адмирира пълното взаимодействие между Гешев и премиера Бойко Борисов по тази тема и фактът, че за първи път от 30 години насам обвинението и службите, подчинени на изпълнителната власт, имат воля да борят заедно престъпността.

Какво е необходимо, за да се потърси отговорност на нарушителите по време на приватизацията и има ли вратичка да се избегне проблемът с отминалата давност - проф. Филчев разкрива в първа част на интервюто. Той посочва и различните становища и решенията на Европейската комисия, на Съда на ЕС в Люксембург и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по въпроса.

А утре и вдругиден очаквайте най-горещото – кои са криминалните привитизационни сделки от времето на Иван Костов, когато главен прокурор бе проф. Филчев.

- Проф. Филчев, как оценявате активността на главния прокурор Иван Гешев и инициативата му да извърши проверка на приватизацията у нас?

-  Свидетели сме на нещо, което не е ставало от трийсет години насам. За първи път по време на мъчителния преход има  истинско, а не мнимо, взаимодействие между прокуратурата и правителството в борбата срещу престъпността.

Очевидно и главният прокурор Гешев и премиерът Борисов са разбрали, че положението на българите е твърде тежко и че е крайно време решително да защитят гражданите от престъпни посегателства.

Положението е тежко поради две причини. Първо, разбойническата приватизация доведе до силна класова диференциация, до дълбоко разделение на обществото на бедни и богати. Нашето общество стана несправедливо и дори уродливо. Общество, в което обикновения човек няма бъдеще. Бедният, малкият човек е на ръба на оцеляването.

На второ място, всекидневната, битова престъпност залива страната и нанася допълнителни вреди на хората, които едва изкарват насъщния си хляб. Всичко това подтиква управляващите да действат решително, за да възстановят, доколкото е възможно справедливостта в обществото, и да избавят хората от битовата престъпност.

Прокуратурата и органите на изпълнителната власт (МВР, ДАНС и другите специални служби, МФ) днес действат активно, енергично, на широк фронт в цялата страна. Те не жалят усилията си, за да направят по-добър живота на българските граждани. Затова трябва да ги подкрепим и да отдадем заслуженото уважение към труда на многобройните прокурори и следователи, на хилядите полицаи и служители от специалните служби и контролните органи, на техните ръководители за усилията им да наложат върховенство на закона.

- Пречи ли това и нарушава ли гражданските права, предвидени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека? Имаше такива коментари по повод ареста на министър Нено Димов.

- Въпросът е основателен. Гражданите трябва да поздравим прокуратурата и правителството, но също тъй и да ги предупредим, че борбата за законност трябва да се води със законни средства.

Днес нашето общество е изправено пред вечната дилема, коя от двете ценности да предпочете - контролът върху престъпността или правата на гражданите.

Социалният контрол води винаги до ограничаване на човешките права. Проблемът е да се намери балансът между защитата на обществото от престъпността чрез засилване на държавния контрол (т.е. ефективност на наказателното правосъдие) от една страна, и защитата на индивидуалните права на гражданите от посегателствата на самата държава от друга страна.

Този проблем трябва да се решава конкретно за даденото място и време - в зависимост от състоянието на престъпността и на човешките права в държавата.

Европейската конвенция за правата на човека е приета преди 70 години (1950 г.). Тя има за цел да защити гражданина от ограниченията и посегателствата на държавата, да го защити от политическата диктатура на тоталитарната държава.  Но организираната престъпност също ограничава правата на човека и също установява диктатура, - само че криминална диктатура върху живота на хората. Криминалната диктатура на престъпните босове е не по-малко тежка за хората от политическата диктатура на тоталитарната държава.

Европейската конвенция не отчита новите опасни форми на престъпност – организирана престъпност, тероризъм, корупция. Тази нова криминологическа реалност изисква съответна, по-твърда реакция от страна на държавата, за да се защитят гражданите от новата престъпност. Днес повечето европейски държави, Америка, Русия и Китай предприемат решителни мерки срещу организираната престъпност, тероризма и корупцията.

Разбира се тези мерки не бива да нарушават основните права на човека. Все пак нашият идеал не е държавата на Джордж Оруел от 1984.

- Да минем на проверката на приватизацията, която разпореди главният прокурор Гешев, тъй като вие, като виден експерт, а и главен прокурор, може да коментирате това. Възможно ли е да се търси наказателна отговорност от извършителите на престъпления, свързани с приватизацията? Как следва да се реши ключовият въпрос за изтеклата давност? Какво е становището на европейските институции по този въпрос?

- В настоящият момент обществото изпитва потребност да се потърси отговорност от виновните за бандитската приватизация. Това донякъде ще възстанови справедливостта и ще върне вярата на хората в държавата.

Очевидно прокуратурата в лицето на главния прокурор Гешев и правителството в лицето на премиера Борисов имат воля за тази историческа стъпка.

Партия „Атака“ също постави въпроса. От тази гледна точка ситуацията е уникална. Най-сетне има шанс българите да видят справедливост.

Главният прокурор разпореди да се проверят не само приватизационните сделки, но и изпълнението на задълженията по тези сделки, както и последващия контрол върху приватизацията, който извършват  компетентните държавни органи.

Ще има трудности от организационен характер. Нужни са много експерти – юристи, финансисти, икономисти, оперативни работници и други. Нужно е да се разработи обща методика за извършване на проверките, която да се прилага от всички проверяващи органи.

Но основната и трудно преодолима пречка е юридическа. За повечето случаи давността за наказателно преследване е изтекла. Нужно е да се удължи тази давност.

А това означава да се създаде един по-тежък закон и след това да се придаде обратна сила на този по-тежък, по-неблагоприятен за дееца закон.

Това е забранено от основен принцип на наказателното право, установен в чл.2, ал.2 от Наказателния кодекс: По-тежкият, по-неблагоприятен за дееца закон няма обратно действие.

Следователно решението трябва да се търси по-високо –  на конституционно равнище. Нужно е да се промени Конституцията. Какво гласи Конституцията и какво ни казват нашият Конституционен съд и европейските съдилища по въпроса?

   А. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията на РБ никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Този конституционен принцип претворява разпоредбите на чл. 15 от Международния пакт за гражданските и политическите права, и на чл. 7 от Европейската конвенция за правата на човека, които предвиждат освен това, че не може да се налага по-тежко наказание от наказанието, което е било предвидено в момента на извършване на престъплението. С други думи по-тежкият закон за дееца няма обратно действие.  

   Б. Съгласно уредбата, приета от Европейската комисия, за укрепване на принципите на правовата държава (* COM/2014/0158 final *)  съвременната конституционна демокрация почива на върховенството на закона. То е  основна ценност, върху които се основава Европейския съюз (ЕС).

   Върховенството на закона се изразява в следните принципи на правовата държава: а) законност, което означава прозрачен и демократичен законодателен процес; б) правна сигурност; в) забрана на произвола; г) достъп до правосъдие пред независим и безпристрастен съд; д) зачитане на правата на човека и e) равенство пред закона.

   Тези принципи се проявяват под различна форма в различните държави на ЕС – в зависимост от тяхната Конституция. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз (в Люксембург) и на Европейския съд по правата на човека (в Страсбург) влияе също върху съдържанието на тези принципи.

   Принципът на правна сигурност изисква законите да не се променят ретроактивно, т.е. забранява обратно действие на правните норми. Удължаването на давността или изобщо изключването на давността, след като престъплението е извършено, утежнява положението на дееца. Закон, който премахва давността или я удължава, е утежняващ закон, по-неблагоприятен за дееца. Утежняващият закон с още по-голямо основание няма обратно действие.

   В. Европейския съд по правата на човека тълкува посочената разпоредба на чл. 7, т. 1 от Европейската конвенция по-общо, като забрана за ретроактивно прилагане на наказателния закон във вреда на обвиняемия (ECHR, Kononov v. Latvia, N0. 36376/04, Grand Chamber judgment of 17 Мау 2010, § 185; ECHR, Del Ríо Prada V. Spain, N0. 42750/09, Grand Chamber judgment of 21 October 2013, § 78).

   Г. Съдът на Европейския съюз също изяснява съдържанието на принципа на правна сигурност по делото Töpfer през 1978г. ( дело 122/78, Töpfer v. the Commission, (1978) ECR 1019; също и дело 74/74, CNTA v. the Commission, (1975) ECR 533).  Съдът на ЕС следи строго да не се нарушава забраната за обратно действие на закона, с цел да се запази стабилността на правния статус на субектите. Той  подчертава, че „принципът на правната сигурност изключва влизането в сила на мярка (на ЕС) от момент преди нейното публикуване, и че такава мярка може да влезе в сила единствено по изключение в случай, че целта, която трябва да бъде постигната, изисква това и ако бъдат надлежно отчетени оправданите правни очаквания на засегнатите страни“ (Съединени дела  212  до  217/80,  Amministrazione  delle  finanze  dello  Stato  срещу  Srl  Meridionale  Industria Salumi и други [1981] Recueil 2735, параграф 10. Вж. и решенията на Съда на ЕС по делото Racke - дело 98/78, Racke v. Hauptzollamt Mainz, (1979), пар. 20; и по дело C-376/02, Stichting Goed Wonen v Staatssecretaris van Financiën, пар. 32- 34). 

   Това становище на Съда се поддържа и от Европейската комисия в акта на Комисията „Принципите на правовата държава като основополагащи принципи на Съюза (вж. BG Европейска комисия Страсбург, 11.3.2014 г. COM(2014) 158 final ANNEXES 1 to 2. Приложения към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета).

   Д. Въпросът за обратното действие на закона е разглеждан неведнъж и от Конституционния съд на Република България (реш. № 12 от 2016 г. по к. д. № 13/2015 г. докладчик М. Карагьозова – Финкова, реш. № 5 от 2017 г. по к. д. № 12/ 2016 г., докладчик М. Карагьозова- Финкова и други). КС  подчертава, че правната сигурност изисква да не се придава обратно действие на правните норми назад във времето (реш. № 4 от 2014 г. по к. д. № 12/2013 г., реш. № 8 от 2017 г. по к. д. № 1/2017 г.). Забраната за обратно действие на закона, обаче не е абсолютна. Конституционният съд допуска обратно действие на закона, когато с това „се преследва легитимна цел, за постигането на която са предвидени разумно обосновани средства“. С други думи законодателят разполага с известна дискреция - да преценява целесъобразността на дадено законово решение (реш. № 5 от 2017 г. по к. д. № 12/2016 г., реш. № 5 от 2018 г. по к. д. № 11/2017 г.).

   Друг аспект на правната сигурност е необходимостта законодателят да осигури защита на законно придобитите  права (реш. № 4 от 2014 г. по к. д. № 12/2013 г., реш. № 8 от 2017 г. по к. д. № 1/2017 г.). Съгласно принципа на правна сигурност и предвидимост на законодателните решения е „конституционно недопустимо законодателят впоследствие да налага неблагоприятни последици за правните субекти, които са действали точно в съответствие със съществуващата нормативна уредба“, т.е. недопустимо е с обратна сила да се отнемат вече придобити права (реш. № 7 от 2009 г. по к. д. № 11/2009 г., реш. № 5 от 2017 г. по к. д. № 12/2016 г.).

   В заключение, проблемът е да се увеличи давността за дадено престъпление, след като тя вече е изтекла и след това, да се придаде обратна сила на това увеличение, на тази по-тежка, по-неблагоприятна за дееца норма. Това трудно ще се приеме. Принципът на правна сигурност забранява да се влошава положението на гражданите с обратна сила.

Но допускат се изключения от този принцип, когато „целта, която трябва да бъде постигната, изисква това“ и ако „бъдат отчетени оправданите правни очаквания на засегнатите страни“ (съгласно цитирания акт на Европейската комисия и решенията на Съда на ЕС). Следователно възможни са изключения от принципа. А дали ще се приеме такова изключение, ще реши Народното събрание на Република България. Сега имат думата народните представители и техните партии.

Това е  подходяща задача за Съвета по законодателство при Народното събрание, ръководен от проф. Герджиков. Там са събрани най-добрите юристи, елитът на българската правна мисъл. Те често се оплакват, че нямат работа.

Ето сега е моментът да отговорят на обществените потребности и да намерят подходяща юридическа формула, която да обслужи  справедливостта.

Цялото общество жадува справедливост. Всички искат да се потърси отговорност от виновните за разбойническата приватизация. Нашите брилянтни юристи следва да бъдат на висотата на обществените очаквания. Нека да престанат да се замерят с юридически постулати и да отговорят на обществените нужди. Може да го направят и без пари. По изключение. На ползу роду.  

- Има ли други такива казуси в нашата законодателна практика? Вземало ли е Народното събрание подобно решение?

-  В нашата недавна история има подобен правен казус. През 1990 година, т.е. след промените, законодателят удължи двадесетгодишната давност „за убийство на две или повече лица“ на тридесет и пет години (чл. 80, ал. 1, т.1 от НК във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 4 от НК ) . Целта беше да се създаде възможност за търсене на наказателна отговорност от убийците в лагерите в Белене и Ловеч, тъй като давността бе изтекла.

Този акт на Народното събрание породи големи спорове и съпротива при прилагането му от съда. Въпросът беше, дали новата удължена давност има обратно действие; може ли да се възстанови изтеклата давност за политическите убийства и да се придаде обратна сила на новата утежняваща норма на НК? Тогавашният главен прокурор Мартин Гунев не внесе обвинителен в съда за тези престъпления, а поиска тълкуване от Върховния съд. Пленумът на Върховния съд по мой доклад, - като съдия във Върховния съд, - отхвърли това искане (1991 г.). Главният прокурор Гунев си подаде оставката. Следващият главен прокурор господин Иван Татарчев внесе обвинителен акт срещу убийците от лагерите в Белене и Ловеч, но това срещна съпротива във Военната колегия на Върховния съд.