Проф. Николай Овчаров: Дойде ли Видовден за Македония, какви ги върши Кирил Петков
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един юнак, Йово Николов, журналист, онзи ден се изцепи по една от телевизиите, че темата за Северна Македония е „дъвка” и че в сряда цял ден Народното събрание се е „занимавало с глупости”. В тон с юнашкото си име той здраво громеше ГЕРБ и цялата опозиция, която искала чрез тази несъществена тема да бутне горкото правителство, което иначе се борело за добруването на цялата ни нация.
А на практика сряда, 15 юни 2022 г., бе един от най-драматичните дни в най-новата ни история. По ирония на съдбата това се случи на Видовден, за който се вярва, че е денят на възмездието. На него хората, правили злини през годината, са получавали заслуженото си. На всеки е известен израза „Ще дойде Видовден”, означаващ, че рано или късно всичко се връща и ненаказано зло няма.
Е, и у нас дойде Видовден! Сега е времето, когато трябва да стане ясно кой на коя страна е. Макар заседанието на Народното събрание да бе обявено за открито с цел да не се изнесат засекретените данни, все пак стана ясно, че правителството е започнало отстъпление по ключови въпроси на позицията за Република Северна Македония. А също така – че се е водела двойна външна политика, като функциите на външен министър фактически са били незаконно иззети от премиера Кирил Петков и неговия „сив кардинал”, съветничката Весела Чернева.
Притиснат от неумолимите обстоятелства, министър-председателят свика спешно заседание на МС буквално във времето, когато течеше това на НС. С взетото там решение той се опитва да прехвърли топката в полето на Парламента. Става дума за това, всяко предложение, различно от рамковата позиция по отношение на РСМ, да бъде изпращано веднага в Народното събрание и да не се дава съгласие, докато се обсъжда там. Ако в Парламента се получи отрицателно становище, автоматично да следва отрицателен отговор. Макар това решение да е половинчато, все пак то изважда болезнения въпрос „на светло” и той няма как вече да бъде замитан под килима.
Междувременно събитията у нас се развиха мълниеносно. В четвъртък бе бламиран и свален председателя на НС Никола Минчев, което предизвика позабравените протести на „умнокрасивите”. А това отново забърква политическата каша у нас, което е „манна небесна” за македонистите и онези от Република Северна Македония. Ето защо Националният кръг „За Македония” счита за нужно отново да припомни позициите, от които България не трябва да отстъпва по отношение на РСМ.
Случилото се в НС на 15 юни 2022 г. при изслушването на министъра на външните работи Теодора Генчовска е поредно доказателство за непоследователната политика на правителството на г-н Кирил Петков във връзка със старта на преговорите на Северна Македония за приемането й в ЕС. И за провала на подобен тип политика, независимо от декларираните намерения. Аматьорщината и импровизациите са недопустими, когато става дума за външната ни политика, особено на тема „Македония”, която има и своите дълбоки проекции в самото българско общество.
Нашите сънародници в Северна Македония и където и да било по света, не трябва да се превръщат в оръжие в междупартийните спорове и конюнктурни политически цели. Подчертаваме, че става дума за българите в РСМ, а не за някакво „малцинство”, както е било записано в замислените от правителството предложения. Припомняме, че България никога не е признавала българско „малцинство” в Република Северна Македония.
Националният кръг „За Македония“ изразява също недоумение от опитите да се формира официална българска позиция по отношение на официалния език на РСМ, която е в разрез с отдавна заявеното и препотвърдено становище както в Рамковата позиция на НС, така и впоследствие на КСНС при президента от началото на 2022 година. То е изразено напълно ясно и пределно достъпно в изданието на БАН „За официалния език на РСМ“. Оттогава до днес българските езиковеди неизменно обясняват на широката общественост същността на т.нар. езиков спор, по отношение на който Р България е направила редица компроси, приемайки битността на официалната норма в РСМ след 1944 г., когато е извършена прекодификация на книжовния български език в манастира „Св. Прохор Пчински“.
В изслушването министър Генчовска каза буквално: „На 5 април т. г. външнополитическият съветник на премиера (г-жа Весела Чернева – бел. наша) изпрати свой проект на актуализация на рамковата позиция. Съдържанието предполага ревизия на българската национална позиция. В него не фигурира позиция за македонския език. Там са обединени частични идеи на МВнР за прилагане на двустранния договор, без ясен механизъм в преговорната рамка“.
Впоследствие се добави и нюанс, че има идея да се възприеме предложението, направено по време на португалското председателство. Документът от Португалия предлагаше Република Северна Македония „да признае, че македонският език е кодифициран през 1945 г.“ Дотук добре! Предложенията на португалското председателство обаче на практика предполагаха премахването на всякакви гаранции за изпълнението на договорености, което продължава да е проблем в отношенията на РСМ с България и ЕС. Това не е разрешение на проблема, а имитация, за да бъде свалено ветото без никакви условия.
Затова ние от Национален кръг „За Македония“, като изхождаме от разбирането, че България е оказвала и продължава да оказва действена подкрепа за независимостта и стабилността на своята югозападна съседка, настояваме:
- Да се има предвид становището на БАН по повод официалния език на РСМ;
- Да се спазва договорената формулировка за „официалните езици на двете страни – съгласно конституциите“.
С тази формулировка бяха подписани десетки двустранни споразумения. Тя беше вградена и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие. С тази утвърдена и общоприета в двустранните и многостранните документи формула се проявява уважение към езиковата норма на Република Северна Македония в нейното правно качество, произтичащо от конституцията на страната.
Развитието на събитията от последните дни ясно показва колко необходима е направената преди седмица визита на учените от Националния кръг „За Македония” в Европейския Парламент в Страсбург. Това бе признато от видни български дипломати като бившия заместник-министър на външните работи г-н Милен Керемидчиев и директора на „Европейски въпроси” към ПАН Европа посланик Бисерка Бенишева. Според тях именно чрез изказаното в Страсбург аргументирано становище на БАН и редица университети, българската дипломация ще може да изгради здрави и непоклатими позиции но тежкия въпрос за Република Северна Македония.
Проф. Николай Овчаров
Снимка: Говорителите на Националния кръг „За Македония” – професорите Николай Овчаров, Ана Кочева, Пламен Павлов, доц Спас Ташев на заседание на ЕП в Страсбург
