Проф. Пламен Киров: До президентска република няма как да се стигне с щракване на пръсти. Изходът от политическата криза е прекрояване на цялата партийна система
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изборът на председател на Народното събрание се оказа трудна задача, защото ние не желаем да създадем елементарни парламентарни традиции и на второ място, защото не желаем да спазваме Конституцията, ако има как да я заобиколим и да решим някакъв казус на чисто прагматична основа, по силата на целесъобразността, като игнорираме това, което имаме като правна рамка. Това заявява пред „Труд“ професорът по конституционно право Пламен Киров.
Той пояснява, че Конституцията предвижда само две основания, заради които може да бъде разпуснато действащото избрано Народно събрание - "ако в три последователни опита не може да бъде формирано правителство по чл. 99 от конституцията, или пък когато Народното събрание вземе решение за изменение на конституцията, или за приемане на нова конституция и се стигне до избиране на Велико народно събрание, тъй като едновременно не могат да съжителстват и обикновено и Велико народно събрание, то обикновеното се разпуска".
"Няма да се уморя да повтарям, че конституцията е написана за нормални хора и те би следвало да се подчиняват на духа на конституцията, в която е записано, че на първото заседание, което се ръководи от най-възрастния народен представител следва да се избере ръководство на Народното събрание в лицето на председател на НС и съответно заместник-председатели, които го подпомагат в неговата дейност, както определя основният закон. Т. е. това е първият акт на конституиране, тъй като самото конституиране не приключва с избора на председател. След като се избере председателят, се избират и заместник-председателите, след това се продължава действието на правилника за организацията и дейността на предходното НС, за да има процедурни правила, по които да работи НС. Другата алтернатива е да се приемат някакви временни правила, до изработване на правилник на 48-то НС, след което трябва да бъдат избрани постоянни и временни комисии, които са помощни органи на парламента и с това завършва конституирането на НС и то може да осъществява своите конституционни правомощия. Успоредно с това, при действието на нормите на правилника се регистрират парламентарни групи, за да започне процесът на формиране на парламентарно правителство. Преди да се формират парламентарни групи президентът не може да започне консултациите и съответно да връчва последователно проучвателните мандати на кандидатите за министър-председател", коментира проф. Киров.
Запитан основателни ли са опасенията, че се върви към взривяване на досегашния модел на управление на страната и се работи за президентска република, той отговаря:
"Не бих казал, защото до президентска република няма как да се стигне с щракване на пръсти, както някои си го представят, а ще трябва да се мине през Велико народно събрание. Представяте ли си едно Велико народно събрание, което горе-долу повтаря разположението на политическите сили като в настоящия парламент? И това Велико народно събрание трябва да промени формата на държавно управление от парламентарна република, в полупрезидентска или президентска република. Първо, как ще стане това нещо и второ, ВНС може да действа в определени случаи като обикновено Народно събрание. Конституцията казва, че това става в неотложни случаи. И представяте ли си този състав на парламента, но уголемен до 400 народни представители с цялата му фрагментация да приеме, че има неотложни случаи и да започне да законодателства. Звучи, меко казано обезпокоително. И как ще стане така, че да се стигне до президентска република? Това някои хора могат да го желаят силно, но политическите технолози първо трябва да се запознаят с конституционните параметри на тази промяна, с конституционните процедури. Очевидно е, че те не искат да четат конституцията, а ако я четат, просто не я разбират. И след като не я разбират, просто им се чудя накъде са тръгнали".
Проф. Киров заявява, че оттук нататък следва конституиране на НС, приемане на правилник за организацията и дейността му и още тази седмица, президентът може да провежда консултации: "Темпът им ще бъде преценен от самия президент. След това отиваме към познатата процедура - първи проучвателен мандат, който ще бъде връчен на лице, посочено от най-голямата по численост парламентарна група - на ГЕРБ/СДС. Вече се включиха и т. нар. контактьори, които ще се опитват да правят някакви консултации, ще се опитат да посредничат за формиране на някакви коалиции, на мнозинства, които биха застанали зад някакъв проект за кабинет. Като се има предвид политическия товар, който носят и двамата контактьори, ми се струва, че усилията им ще останат безплодни. Или по-скоро те ще навредят на процеса по формиране на някакво мнозинство, отколкото да помогнат за неговото създаване".
Конституционалистът е категоричен, че няма да останем без правителство, защото освен парламентарно има и служебно правителство. "То и служебното правителство е редовно, защото е назначено на основата на конституционен текст. Това не е нелегално правителство. То си е конституционно правителство, но се назначава от президента. И колкото и да не е хубаво да няма действащ парламент и да няма действащо парламентарно правителство, понякога е по-хубаво да има служебно правителство отколкото парламентарно, ако то ще бъде плод на изключително големи и безпринципни компромиси. Безумно е да се формира министерски съвет на базата на задкулисни договорки, с произтичаща от това нестабилност и разнопосочни действия на отделните министри, които ще използват своите постове като своеобразни феодални владения, с оглед на разпределяне и усвояване на средства", пояснява той.
Според него изходът от тази кризисна политическа ситуация е прекрояване на цялата партийна система - създаване на истински политически партии, а не на някакви проекти и лидерски партии, които да стоят в парламента за да защитават интересите на своите лидери, или на кликата, която ги ръководи.
"Това е криза преди всичко на политическото представителство от гледна точка на политическите субекти - на партиите. Кризата на парламентаризма във всички европейски държави, включително и във Великобритания, е криза на политическите партии, на тези, които претендират да са управленски елити. Този процес в Европа се случва, случвал се е и преди в годините непосредствено между Първата и Втората световна война. И благодарение на изключителната незрялост и нестабилност на политическите елити в европейските страни се стига до Втората световна война. Разбира се има и икономически проблеми, но нещата се повтарят. Големият немски конституционалист Карл Шмит, който е любимец на Адолф Хитлер, говори за кризата на парламентаризма в Европа през 20-те и 30-те години на 20 век. Дано не се повтори и това с войната...", заявява проф. Пламен Киров.
