Проф. Пламен Киров ИЗБРОИ ПРЕД ПИК TV АБСУРДИТЕ с промените в Конституцията: Може да се окажем с два парламента, а президентът да няма кой да назначи за служебен премиер (ВИДЕО)
Последвайте ни в Google News Showcase
Тези конституционни промени бяха предложени основно от "Демократична България". Това е едно естествено продължение на неуспешния опит за реформа в съдебната власт, който беше започнат през 2015 година. Това е петата поправка на Конституцията и вие си спомняте, че тогава Христо Иванов си подаде оставката като правосъден министър и напусна правителството на Бойко Борисов. Тогава не му харесаха текстовете, които бяха гласувани окончателно. Това изменение, което е планирано и което започна да се осъществява, е естествено продължение на предходното. Така коментира преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров в предаването "Видеовръзка с Цветан Фиков" по ПИК TV гласуваните в петък промени в основния закон.
"Около идеите на "Демократична България" за разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета, до създаването на Висш съдебен съвет и низш прокурорски съвет, се появиха още текстове, свързани с неприязънта към президента Радев. Подчертавам, не към институцията, а персонално към президента Радев. С претенциите, че той е злоупотребил с управления със служебни правителства, сякаш той е виновен за това, че парламентът не може да излъчи парламентарно правителство в три последователни легистратури. Освен това да пипнем и националния празник, защото след като го сменим, ще влезем в нова ера на благоденствие още от следващия ден", обобщи предлаганите промени проф. Киров.
По думите му това е генезисът на конституционните поправки, които ще бъдат гласувани в Народното събрание тези дни. Според него това е основния крепежен елемент на сглобката и това триединство от непартньори. Той припомни, че още при внасянето на тези конституционни промени, професионалните гилдии, специалисти по конституционно право и други неправителствени организации са поставили под съмнение предложените текстове.
"Поставиха промените под съмнение предвид изискванията на решение номер 3 от 2003 г. на Конституционния съд за формата на държавно управление. Добре известно е, че формата на държавно управление и нейните елементи могат да се пипат само от Велико народно събрание. Дотолкова, доколкото не стана ясно дали текстовете, които се предлагат, не променят формата на държавно управление, единствено Конституционният съд може да реше този изначален спор - дали това Народно събрание може да ги гласува, или не може да ги гласува", допълни проф. Пламен Киров.
Според специалиста по конституционно право има спор по процедурата, по която трябва да се извършат тези промени, и тя е уредена в глава 9 на Конституцията и в решението на парламента за процедурните правила за гласуване на промените. По думите му в тези правила има бели петна и спорни текстове и затова има постъпило искане от страна на ИТН, подписано и от Възраждане, Конституционният съд да се произнесе по процедурните аспекти на тези промени.
"Стои тази сянка на съмнение, че е много вероятно, ако не всички, то поне част от текстовете, които конституционното мнозинство ще приеме, да се окажат противоконституционни и да не влязат в действие. Оставам с впечатление, че политическите лидери от партиите в некоалицията едва ли не смятат, че Румен Радев ще бъде вечен на този пост. Първопричината да се управлява дълго от служебни кабинети беше невъзможността на партиите да сформират правителство, а не злата воля на Румен Радев. Търси се ограничаване на правомощията му да сформира служебни правителства в няколко посоки. На първо място да бъде ограничен в избора на служебен премиер. Предлагат се това да бъде управителят на БНБ, председателят на Конституционния съд или председателят на действащото Народно събрание. Текстът е недомислен, Радев или друг президент може да ги назначи, но само ако те се съгласят. Никой не може против волята си да стане министър-председател. Ако и тримата откажат, ще се окаже, че президентът не може да сформира служебно правителство", обрисува опасността проф. Киров.
Той поясни, че няма как председателят на Конституционния съд да стане министър-председател, защото ще изпадне в тежка несъвместимост с мандата си като конституционен съдия и този мандат трябва да бъде прекъснат. По думите му в предложението да се продължи мандата на парламента, за да контролира служебния кабинет има друга опасност и тя е, че в един момент ще се окажем в ситуация с два парламента - стар и нов, тъй като новият парламент е действащ от момента на своя избор, а не от момента на полагане на клетва от депутатите.
"Така може да се окаже, че старият парламент приема едно решение, а новият още на следващия ден го отменя. Върху тази хипотеза, както се вижда, никой не е мислил. България в един момент ще се окаже с два действащи парламента", разясни конституционалистът.
В предложението само министри да имат право на двойно гражданство специалистът съзря няколко грешки. Той обясни, че лидерът на ГЕРБ, явно предполага, че с двойно гражданство ще стават министри само хора, които идват от запад.
"Ами ако идват от изток, той как ще се чувства? Не правя никакви намеци, може да са от север, може и от юг. На следващо място, нашата Конституция въвежда принцип, при който възможността на народен представител да влезе като министър в кабинета, като при този случай неговият мандат в парламента се прекъсва, но той може да се върне отново като депутат. Ако народният представител е избран, защото народът го е избрал, по отношение на него важи ограничението за изключителност на българското гражданство. Ако парламентът избере за министър-председател някой външен човек не народен представител, но той е с двойно или тройно гражданство, ще може да стане министър, без да има такова ограничение. Ето една дискриминация, която Конституцията не допуска", заключи проф. Пламен Киров.
Целия разговор гледайте във видеото:
