Проф. Румяна Коларова пред ПИК: Радев се опитва да доминира и да ограничи действията на правителството! Една от възможните стратегии на кабинета „Петков“ е „грабиш и бягаш“, въпросът е кога ще се оттегли с плячката
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Социологът проф. Румяна Коларова, съветник на президента Росен Плевнелиев, проговори пред ПИК за Гугъл папките с „престъпници“ на Кирил Петков и Лена Бориславова, за войната срещу главния прокурор Иван Гешев и доколко е театър за реално овладяване на властта напрежението по оста Румен Радев и Министерския съвет. Коларова анализира още възможно ли е автентичните проблеми на хората да свалят тази клика през протест на улицата зарази цените на храните, тока и инфлацията, както и дали ще успеят Харвардите да се измъкнат навреме с плячката си.
- Проф. Коларова, що за прийом, практика ли е, има ли го в други държави – министър-председателят и шефката на кабинета му да сезират главния прокурор за „престъпления“, за които са прочели в Гугъл, не е ли това продължение на фарса от комисията ЛИБЕ в Брюксел?
- Това не би могло да се оценява така категорично. Ясно е, че министър-председателят се злепостави, като публично обяви, че данните, с които разполага за корупция, са само от Гугъл.
- Защо го прави, какъв е интересът му да се злепоставя сам, не го ли разбира?
- Има две логични обяснения. Първото е, че до него въобще не достига информация – нито от ДАНС, нито от другите служби, които са свързани с този тип превенция и този тип разследвания. Другият вариант е, че той в момента изчаква и не иска да предостави на прокуратурата информация, която, да кажем, министър Надежда Йорданова е подготвила за обвинението си спрямо главния прокурор. И в двата случая, това, което прави впечатление, е, че министър-председателят жертва както авторитета си, така и публичната си подкрепа. Дали това той го прави съзнателно, или е принуден, изолиран от този тип информация и затова предоставя подобни данни, това вече е въпрос на анализ. Тепърва ще видим. То ще си проличи веднага, в момента, в който Надежда Йорданова внесе във ВСС своите аргументи.
- Това поведение, което повече би подхождало на предизборна кампания, знак ли е за нещо такова, което предстои с оглед на противопоставянето, което беше експлицирано в публичното пространство, между Румен Радев и Кирил Петков?
- Големият въпрос е за взаимодействието между президента и кабинета. Показателно е доколко кабинетът има контрол и ефективно управленско действие в няколко от ресорите, където бяха запазени президентските хора. Тук са Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и всички останали служби. Изрично трябва да подчертаем, че президентът назначи в службите само свои хора. И големият въпрос е дали в службите кабинетът ще постъпи по същия начин, както постъпва в КЕВР, както постъпва в икономическите ресори – да назначава свои хора. Това ще бъде показателно за отношенията между президента и министър-председателя. Третата сфера всъщност е външната политика, където президентът също назначи свой човек и се опитва тотално да доминира, да предопределя ходовете, като ограничава премиера. Предстои съвет по националната сигурност, където на правителството отново ще му бъде надянат някакъв вид хомот. Вместо национален консенсус ще има президентска доминация. До миналата година Радев въобще не свикваше съвета за национална сигурност, защото не го беше грижа, защото абсолютно беше против какъвто и да е консенсус между опозицията и управляващите. Сега случва два поредни консултативни съвета, но целта му не е да произведе консенсус, защото консенсус предварително съществува, неслучайно много от политиците подчертават, че от такъв консултативен съвет няма нужда. А целта му е фактически да ограничи действията на правителството. За това, когато става дума за отношенията между президента и премиера, от ключово значение са тези два въпроса – персоналните назначения и достъпът до информация и маньоврите на Радев да ограничава свободата на действие и да доминира, той да говори от името на правителството.
- Тогава театър ли беше размаханият пръст на Румен Радев след визитата на Кирил Петков в РС Македония и отстраняването шефа на „Булгаргаз“ Николай Павлов, а след това смекчаването на тази позиция и апелът всички партии в четворната коалиция да застанат зад премиера? И това ли е част от институционалната война срещу главния прокурор Иван Гешев и председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров?
- Не бива всички да ги слагате в един кюп. Във всяка сфера си има проблем. Президентът си има своите приоритети, но за мен е ясно, че Радев се опитва да доминира и да се наложи като пети коалиционен партньор. Не му се отдава да е абсолютна доминанта, защото всяка една партия си има своите ресори и ще действа в ресорите, които са и дадени, разпределени по коалиционно споразумение. Радев се опитва да овладее и обърне разделението на властите в своя полза, което е невиждано. Налага президентската институция като втора изпълнителна власт.
- В условията на безпрецедентна енергийна криза има ли война срещу кабинета през „Булгаргаз“, както твърди министър Александър Николов, боричкат ли се „две хасковски банди“? Не започна ли тази сюжетна линия, когато Кирил Петков изчегърта Николай Павлов?
- Тепърва ще видим какви са основанията за отстраняването на Николай Павлов и какви ще бъдат действията на новоназначеното ръководство на това държавно предприятие. Ясно е, че енергетиката е един от най-апетитните ресори. Ключови фирми реализираха свръхпечалби. И ако сме свидетели на едно преразпределение, това означава, че ще се възпроизведе старият модел.
- Тук не става ли отново дума за това, за което говорите, за опита на президента да е петото, управляващо колело, защото Николай Павлов беше енергиен министър в първия служебен кабинет на Румен Радев и сега той го губи?
- Безспорно зад президентството стоят мрежи от корпоративни интереси, които овладяха ключови сектори по време на служебните кабинети. Има сектори, в които е много ясно как стават тези неща. В момента президентът няма как да не отстъпи, защото зад четирите партии, които са с мнозинство в парламента, има хора, които са от тези корпоративни мрежи. Друг е въпросът, че понякога става въпрос за един и същ субект. И дали този субект ще предпочете президента или съответната партия, за да си гарантира интереса. И много повече интереси има не в газа, а в сектора за производство и пласмент на електроенергия. Има лобита и на фотоволтаици, и на тецовете. Фигурите са добре известни. И въпросът е дали действително ще бъдат ограничени техните свръхпечалби и доколко тези играчи ще предпочетат партиите или президента.
- Дали за широката аудитория тази тънка игра в детайли не е облак, който да прикрие проблемите с цените на храните, на тока, инфлацията?
- За мен бюджетът ще бъде много индикативен. Той има два компонента. Първият, за който вие говорите, е преразпределението, чрез което да се компенсират щетите, които нанесе скокът в цените на енергоносителите и последиците от високата инфлация. По-важният според мен въпрос, който ще реши бъдещето и на правителството, президентът няма пряко да бъде свързан с последиците, е инвестиционният компонент. Самият Асен Василев непрекъснато акцентира върху този инвестиционен елемент. Тук индикатор ще е възможността на това правителство да прави капиталови инвестиции в публични проекти, да привлича чужди инвестиции. И двата индикатора са много ясни. Ако има икономически ръст, ще растат и заплатите, ще има индексация и на пенсиите. При добър икономически ръст инфлацията не е проблем. Проблем е, че при служебните кабинети имаше един управленски вакуум. Има сектори, които са в свободно падане. Включително секторът на публичните инвестиции. Той беше тотално блокиран. Да не говорим за здравния сектор, където се случи абсолютна катастрофа. Министър Стойчо Кацаров беше пълно недоразумение.
Всички си мислят, че основен проблем за правителството сега е, че то няма опит, което е факт. Но основните проблеми са наследството от служебните кабинети на Радев, за което той си изми ръцете и не носи отговорност. И всъщност в момента правителството трябва много бързо да компенсира негативните ефекти от 7-месечното предходно управление. Тези управления трябваше само да гарантират изчегъртване на ГЕРБ и изборен успех. През това време обаче всички сектори имаха нужда от стратегически решения, от публични средства, но всичко беше блокирано.
- Да мислим ли обаче тогава за това правителство като за автентично, или то е продукт на външни интереси?
- Това са неща, които тепърва могат да се коментират. Аз не съм привърженик на никакви конспиративни теории. На мнение съм, че това правителство е продукт на партиите, които го съставляват. С други думи – в сектора, който се контролира от БСП, там има ясен управленски опит и практики. И мисля, че няма да видим нищо ново. Ще видим просто отново БСП на власт. Когато става дума за „Демократична България“, става ясно, че ДСБ се отдръпна и те няма да присъстват толкова много в изпълнителната власт, колкото в парламента. И ще видим какво ще направят. Защото виждате какво става в парламента – тази конституционна комисия, която засега има фалстарт. Докато при другите две партии не можем да очакваме нещо ново и повече. Ясно е, че ИТН и „Продължаваме промяната“ са популистки еднодневки. Те са партии, които са възникнали в резултат на една печеливша ситуация и няма да имат много дълъг живот. Те съществуват на принципа „грабиш и бягаш“. Самата инвестиционна стратегия на Кирил Петков дотолкова, доколкото аз съм чела в интервюта още отпреди десетина години, е, самият той го казва, е, че в основата на успеха му е способността да прецени кога да се оттегли. Не само успешно да инвестира в подходящия момент, но и много успешно да се оттегли. Т.е. това са играчи с много кратък времеви хоризонт.
- Мислите ли, че ако тяхната стратегия е да грабят и бягат, гневът на улицата, който ги качи на пиедестал, няма да ги срине оттам в съвсем скоро време?
- Това е само една от възможните им стратегии. Тепърва ще видим каква реално е стратегията им. Честно казано, не очаквам толкова бърза мобилизация за антиправителствен протест. Имат достатъчно управленски ресурси, за да не се стигне до такава катастрофа. Ако има срив в доверието и заради Гугъл поведението, Кирил Петков по-скоро ще стабилизира парламентарното мнозинство. Това мнозинство е индикатор за стабилността на кабинета. Ако протестите са тип „Възраждане“, която е малка радикална партия, не виждам перспектива пред протестите.
