Проф. Светлана Шаренкова към Корнелия Нинова: Въпросът, другарко, е как ще влезеш в историята - като лидер с достойнство или като службогонец, барикадирал се в началническия кабинет
Последвайте ни в Google News Showcase
В политиката е много важно кога, с какви методи и с какви идеи идваш, но понякога е по-важно как си тръгваш! След разгрома на изборите на 2 октомври т.г. ръководството на БСП е изправено пред трудната дилема за лидерството в партията.
Христоматиен и смехотворен е случаят от зората на прехода с един директор на БТА - Иво Инджев. Московският възпитаник, информаторът на ДС и хоноруван от идеологическите органи на БКП автор на брошури, клеймящи американския империализъм, бързо се пребоядиса и се закачи за тъмносинята власт по времето на Филип Димитров – така стигна до заветния пост в БТА. Но когато СДС и българският си отиде безславно от властта, оставяйки разруха в държавата, логична бе смяната на шефа на Телеграфната агенция.
Да, ама не, казваше един известен доайен на българската журналистика! Защото пишман директорът Иво Инджев се барикадира в кабинета си и отказа да си тръгне, понеже не му се искаше да напуска топлото местенце на голям началник, на което вятърът на промяната го бе довял. Смехотворно и неинтелигентно е да откажеш да си тръгнеш с достойнство и чест, да се опозориш пред цяла България, отказвайки да приемеш реалността, че животът продължава и извън властта!. Тежките щети за Инджев са видни и днес – 30 години по-късно „неспокойният” му дух все още осквернява паметника на Съветската армия, на руските и български воини, победили във Втората световна война, патологично обича “братска” Америка и мрази де що има руско…
Но защо припомняме тази позорна кадрова история!?
Защото през 2022 г., след 30 уж демократични години, председателката на БСП по същия начин тропа с токче и отсича: “Няма да си тръгна”!? Без значение за нея е фактът, че под ръководството й партията за една петилетка от почти милион гласа се стопи до 230 хиляди. От основна опозиция и алтернатива на ГЕРБ стигна до пета сила, на която никой не обръща внимание.
Защо стана така? Ами защото левите избиратели не понесоха лицемерието и шизофренността на БСП да се коалира с десните, антикомунистически и ултра русофобски ПП и ДБ. Защото с тази коалиция БСП легитимира /въпреки фалшивата и само на думи съпротива), срамните и вредни за страната решения - скъсването на връзките с „Газпром”, гласуването на още и още антируски санкции, корупционните схеми за газа, безпрецедентното и противозаконно гонене на 70 руски дипломати и служители, продажбата, въпреки заклинанията и за прикритие през Полша, на българско оръжие и боеприпаси за Украйна, а като капак компромиса за Македония. След тези пагубни решения на коалиционното правителство, Нинова и тясното и обкръжение продължиха “тъпо и упорито” да стоят в управлението, за да бъдат (и до днес) верен сателит на ПП и ДБ, вместо да напуснат още през април национално-безотговорната власт.
Социалистите така и не разбраха защо Нинова година и половина водеше агресивна война срещу националния лидер, президента Румен Радев, издигнат и подкрепен от тях!? Война, която намали резултата на БСП от април до ноември м.г. с четвърт милион избиратели. Резултатът от 2 октомври е поредното убийствено поражение и унижение за хилядите леви хора на България. За първи път от 30 години БСП няма нито един депутат в осем области на страната! С тези темпове на електорално топене тя от национална партия започва да се превръща в регионална, а скоро и в околийска структура.
Отговорни за плачевния резултат – отново няма. Има опит за поредно разделение в партията на “удобни” и на “вътрешна опозиция” - последното разочарование за милионите бедни българи, които се нуждаят от силна Левица и реални социални решения. Нинова много обича ролята на “жертвения агнец”! Роля, в която (според ситуацията) са виновни ту ”вътрешната опозиция” - “хранена” от ГЕРБ, ту Радев и служебното правителство, ту прокурорът Гешев. Но днес това се превръща във фарс, който няма да върне доверието на хората в БСП и левицата.
Властта е измамна и нетрайна, а правителствата идват и си отиват. Оцеляват само идейните партии, които имат минало и силно настояще, а в България БСП е единствената с над столетна история и традиции, в която са се сменяли се лидери и поколения, но е оставала каузата и организацията.
Въпросът, другарко Нинова, е как ще влезеш в историята? Като лидер с достойнство, или като службогонец, барикадирал се в началническия кабинет.
Изборът е твой! Надяваме се да го направиш с чест като социалист.
