Проф. Светлана Шаренкова: Щом си работил за ДПС, нямаш право да работиш в Народния театър ли?
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните дни, наред с всички други кризи и скандали в държавата, се развива един тъжен сюжет в Народния театър „Иван Вазов“. Свързан с обидните и заплашителните надписи на вратата на кабинета на заместник-директора на културната институция Велислава Кръстева. Обиди и заплахи поради политически възгледи и доскорошна работа за Движението за права и свободи.
Да напомним, че ДПС е легитимна българска политическа партия. Тя е представена в Народното събрание на Република България и в Европейския парламент. Членува в европейското либерално политическо семейство, което се оглавява от български представител – неин член.
Питаме се как щяха да се посрещнат подобни грозни надписи и език на омразата в САЩ или в други държави от ЕС особено когато са отправени към жена, а контекстът им е етнически насочен!? Там за подобни прояви има тежко обществено порицание, съдебни искове и наказания, а у нас извършителят им е героизиран от българските уж либерални, десни медии, прикриващи се зад някакви евро-атлантически ценности!
Много тъжно е също, че ресорният министър проф. Велислав Минеков небрежно подхвърли, че не било хубаво, че в Театъра работили хора от всички партии – от ГЕРБ, от ДСБ, от ДПС, пък директорът бил… „малко БКП - малко БСП“. Нищо, че същият директор Васил Василев към 1989 г. е бил само на 13 години и няма как да е от „БКП“!
И откъде иде тази неприкрита снизходителност на Минеков към онова време на БКП, щом и неговият собствен баща бе член на тази партия от 1959 г., бе два мандата народен представител с листата именно на БКП, бе професор, ректор, първи заместник-председател на Съюза на художниците, автор на десетки големи паметници, които заслужено са в златния фонд на българското скулптурно изкуство от социалистическия период, а именно десните т. нар. демократи обругаваха творчеството на проф. Величко Минеков и зоват за рушене на паметници.
Нима проф. Минеков като министър на културата прилага в работата си отречени методи на “намеса отгоре” по отношение на уникална институция, каквато е Народнияттеатър. Недоумяваме!
Но да се върнем към конкретната кауза.
В началото на годината в Народния театър беше назначен нов инициативен директор в лицето на Васил Василев, а Велислава Кръстева стана член на неговия екип, доколкото всеки ръководител е в правото си да подбира хората, с които работи и на които се доверява. Но защо са тези атаки пряко към Кръстева и непряко към Василев? Те „калинки“ ли са?
Или са политкомисари? Нито едното, нито другото! Факт – и двамата са имали политическо участие като заместник-министри на културата в коалиционно правителство през 2014 г., но в рамките на Театъра те са влезли години по-късно като специалисти с професионална биография, а не за политически заслуги.
Васил Василев е завършил НАТФИЗ, ръководил е дълги години театрите в Ловеч и Плевен, за което е получил национални и европейски признания и награди. Велислава Кръстева, освен пиар на ДПС, има висши образования по музика, политология и културен мениджмънт, била е журналист във водещи медии, сътрудник в парламента и президентството, член на ЦИК, гост-лектор в Нов български университет. С други думи, Велислава Кръстева е човек с многостранен управленски и медиен опит. Но явно псевдодемократите след 33 години преход – така разбират демокрацията!
Щом си работил за ДПС и д-р Ахмед Доган – нямаш право да работиш в театър, независимо от качества, опит и отдаденост!
Резултатът от работата на Василев и Кръстева, като част от неговия екип, вече е видим и изключително впечатляващ! Народният театър ежедневно създава новини в медиите с нови творчески инициативи, играят се спектакли всеки ден от седмицата, а понякога два и дори три! С новаторски маркетингови идеи и пиар кампании билетите са продадени за месеци напред – нещо удивително във време на инфлация и криза, когато, за жалост, пестят първо от култура! В Театъра бяха върнати отстранени талантливи режисьори - един от тях е Александър Морфов, който си призна, че е автор на нецензурните и срамни обиди към Велислава.
Привличат се млади и талантливи режисьори от чужбина, предвиден е гастрол на звездата на киното и театъра от световен мащаб Джон Малкович и на други големи имена. В Народния театър въпреки кризата започва възраждане, осъществява се амбициозна и мащабна програма за реформи и развитие.
И по нашенски, с типичното напоследък малокултурие, вместо да поощрим тази тенденция - ние се занимаваме с хулигански надписи и заплахи, с показни чиновнически проверки. И с „фундаментални изводи“ от типа, че политически ангажирани лица нямали място в културните институции. Само че това исторически не е невярно.
Това е една лъжа! Защото световни имена в живописта, литературата, киното, музиката са били политически ангажирани. От Чарли Чаплин, през Брехт и Пикасо, до Жан-Пол Сартър и Албер Камю…
Проблемът на днешна България не е, че в културните институции работят хора, членуващи в партии, а че българските партии тежко се деинтелектуализираха и опростачиха. И ако през социализма в парламента и институциите бяха големи имена на културата и науката като АнгелБалевски, Светлин Русев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Николай Хайтов, НевенаКоканова, Емилиян Станев, Величко Минеков, то в зората на демокрацията с политическа ангажираност и грижа за бъдещето на България се включиха таланти от мащаба на Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Недялко Йорданов, Нешка Робева, Йордан Радичков, Леда Милева, Благовест Сендов, Стефан Данаилов, Николай Петев, Блага Димитрова, Николай Генчев, Вили Цанков, Дончо Цончев, Йосиф Петров, Георги Баев, а днес единствен остана Вежди Рашидов…
А в днешните краткотрайни парламенти интелектуалното напълно липсва, отстъпило място на политиканство, елементарщина,език на омразата, които естествено родиха тотална бездържавност, корупция и липса на елементарен човешки морал!
И едва ли е успокоение, че в културните ни институции на „наши“ и „ваши“ се делим не от вчера (кой не помни Алеко-Константиновия Бай Ганьо Балкански?). Затова, ако сме българи, нека днес на висок глас да кажем: Долу ръцете от Народния театър! Нека да оставим опитните управленци и посветени творци да работят и да ги съдим по делата им. Нека не се подвеждаме от надписите на странни хора, придобили „смелост“ в тъмни доби, коитодраскат по стените на Храма на Мелпоменаза да подхранват безпросветната възбуда на тиражиращите ги жълти медии.
Проф. Светлана Шаренкова
