Проф. Тасев: Създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система" е правилно, но не трябва да имаме свръхочаквания
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Създаването на фонда "Сигурност на електроенергийната система" преди броени дни е факт след няколко опита. Той ще събира 5% от паричните потоци в енергетиката, за да ги пренасочи за стабилизиране на Националната електрическа компания /НЕК/.
Очевидно юристите и експертите са мислили доста и чрез новата структура е намерена точната и неоспорима формула пред институциите. Все пак около създаването на Фонда има няколко важни момента, които трябва да си припомним. Първоначалната идеята за него претърпя редакции и в пленарната зала, и в Комисията по енергетика.
Още в самото начало възникна и казус, свързан с размера на вноската във Фонда от производителите на електрическа енергия. Ако всички мерки, взети досега останат в този формат, те няма как да засегнат структурния дефицит в НЕК. Тук въобще не се говори, затова че инфраструктурата е остаряла и кабели на 30-40 г., което крие опасност от авария при една по-тежка зима. Ако това се случи, последствията в икономически план значително ще надвишат потенциалните разходи. Предложените мерки обаче не отчитат този факт.
Предприемат се най-спешните действия за намаляване на тарифния дефицит. По всяка вероятност дълговете на НЕК се ликвидират чрез модела, предложен от КЕВР, но не трябва да забравяме, че той е малко изкривен заради диференцирания подход по отношение на надбавката "Задължение към обществото". Приемам, че дефицитът се ликвидира и с фонда "Стабилност на електроенергийната система". Ето защо решението за създаването му е правилно. Въпреки това не бива да имаме свръхочаквания.
Всичко зависи от това дали първоначално заложените параметри или произведеното количество енергия ще бъде употребено. Да се върнем и малко по-назад, към 2014 г., когато служебното правителство на проф. Георги Близнашки реши да основе Енергийния борд. Тази дискусионна платформа бе, че бе твърде широка и не беше създаден механизъм за формиране на решенията на различни нива. Това се оказа и един от най-големите й недостатъци. Но, ако сравним Енергийния борд с фонда "Сигурност на електроенергийната система", ще видим, че новата структура е много по-ефективна. Неведнъж съм казвал, че проблемите в енергетиката се дължат на силната политическа намеса, а сега те ще се решават точно от политиците.
Понеже ножът е опрял до кокала, на практика е привлечен целият експертен потенциал на страната. Що се отнася до промените в Закона за енергията от възобновяеми източници на енергия /ВЕИ/, те ще доведат и до промяна в експозицията на пазарната енергия. Ключовата дума остане задължително изкупуване, но пазарната цена ще бъде различна.
Това от своя страна ще окаже влияние на регулирания сектор, така че от 1 януари 2016 г. предстоят доста интересни неща. Едно е сигурно - очакванията, че след като преминем към либерализиран енергиен пазар цените ще паднат, няма да се случат. За сметка на това ще се променят параметрите, механизмите на поведение и ще има прозрачност при цените. Така усещането, че нещо се прави подмолно, ще изчезне.
Ще има също така повече енергия на свободния пазар, което може да доведе до спад на цените за определен период в регулирания сектор. Не трябва да забравяме обаче, че новите методи трябва да се прилагат внимателно. Не е изключено натискът на свободният пазар да доведе дотам, че поради голямото предлагане на енергия, производителите да свалят цените дори под себестойността. В Калифорния преди близо 15 г. това доведе до срив на системата и последващ двоен скок на цените. Това показва, че всеки инструмент трябва да се прилага много внимателно. Наложителна е и промяна в културата на поведение при пазарни условия. /Професор Атанас Тасев, енергиен експерт.
