Проф. Тодор Кантарджиев разкри кога е бил пикът на коронавируса в София и какво ни чака есента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Членът на щаба за борба с коронавируса проф. Тодор Кантарджиев коментира ситуацията с разпространението на коронавируса в страна и какво да очакваме.
„Най-напред когато говорим за пик на едно заболяване, трябва да уточним какво значи това. Пикът на заболяването е седмицата, в която има най-много случаи, след което те започват да намаляват. Ако са едни и същи бройките е плато, ако тръгнат да се увеличават – насочваме се към пика.
Иначе в момента няма нищо страшно около коронавируса. Пикът в София премина преди три седмици. В момента се тиражира, че едва ли не страната ни е една от малкото, в която случаите наистина се увеличават. Истината е, че се увеличаваха след събирането на хората около Цветница.
В София нещата са под контрол и в момента сме на фаза на отделни взривове – клъстъри. Няколко са причините. Едната са болничните заведения. И най-големите критикари не могат да отрекат, че държавата си бе на място.
Една от държавите, които първи въведохме мерките сме. Те не трябва да са драконовски, а навременни. България направи навременни мерки. От тук хората вече се научиха, дисциплинираха се, което е много важно. Благодаря на дисциплинираните граждани. Днес говорим за криза при до 10 болни в болница. Ако бяха сто или хиляда? Гражданите проявиха разум и се научиха. При първите случаи в Габрово и Плевен започна паника – какво да правим. Изпращаха се 200 проби неправилно взети, защото хората бяха уплашени. Трябваше време да се научат хората как се слагат защитни дрехи, маски, как се взимат проби.
Вече има дрехи, екипи за всички болници. Ясно е, че ще е трудно и свалям шапка на всички колеги, които са в борбата на първа линия.
Меродавният тест, по който се води статистиката, въпреки масовите критики, има си дефиниция на Центъра по контрола на здравето в Стокхолм за положителен писиар тест. Не винаги може да е положителен. Ако инфекцията е слязла от гърлото в белия дроб може да се получат разминавания. Има и различни случаи. Може да оздравяваш и инфекцията да е тръгнала в белия дроб. Развиват се две огнища в организма – гърлото и белия дроб. Това в гърлото не е пневмония, това си е химически пневмонит. Белият дроб се възпалява от отпадните явления”.
Проф. Канатарджиев коментира и лечението с кръвна плазма.
„Лечението с кръвна плазма - отдавна говорим, че всяка страна трябва да поддържа капацитет и да се лекува инфекция. От 100 година това се практикува. Още в САЩ 1912 - 1918 година. В момента това, което се направи е много добро. Нужна е колаборация с кръвен център за събиране на кръвта. Хубаво е, че има доброволци - честни и свестни хора, излекувани от коронавируса, които искат да помогнат и това сработва. Лошото е, че още не е ясно как помага тази работа. Разбра се, че ако кръвните продукти, които се преливат са замразени, по-малък е ефектът. По-добре е да се прелива прясна кръв и е важно тя да не навреди на болните. Страната е застанала зад проблема с научни и практически програми да го правим по-често. Ако имаме продължаване на тази инфекция, да се събира кръв, да се правят пулове с антитела.
В Европа започнахме да затваряме инфекционни болници и да не учим инфекционисти. Прегръщаме се, ръкуваме се. Ако забележите, хората от изтока само се покланят. Не се ръкуват. Като се видим с приятели, да не се втурваме да се прегръщаме. В Германия бе направено изследване и бе доказано, че децата и бабите заразяват младите, когато се живее на едно място много хора.
Тези, които твърдят че няма коронавирус, да се замислят какво става в домовете за възрастни хора. Добре е, че рано хванахме проблема. Да видят какво става в болницата в Ямбол. Това със сигурност ще им промени мнението и ще престанат да неглижират мнението на експертите, ако са честни пред себе си. Спокоен съм с развитието на ситуацията, ежедневно разговаряме с колегите от щаба, които сме на едно мнение. Говорим с политици, които са наясно какво става в Европа.
Нужни са мерки и трябва това лято този вирус го преборим, да го няма, да го ликвидираме. Ако, не дай Боже, тръгне и през есента и се смеси, ще стане много лошо”, прогнозира проф. Кантарджиев.
