Проф. Филчев с ексклузивен анализ пред ПИК как прокуратурата ще закове убиеца Кристиан: Има случай на осъден на смърт след употреба на алкохол. Върховният съд прие деянието за умишлено
Последвайте ни в Google News Showcase
Кристиан Николов, който дрогиран помете и уби журналиста Милен Цветков, бе обвинен в умишлено убийство. Според обвинението 22-годишният мъж се е движил с висока скорост, не е спрял на червен светофар, като е причинил умишлено смъртта на Цветков.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Случаят е особено тежък, защото Николов е употребил голямо количество наркотици преди катастрофата – кръвната проба е показала наличие на марихуана, амфетамин, кокаин и бромазепан (Лексотан).
Също така е застрашил живота и здравето на множество участници в движението, като деянието е извършено на оживено място. Съдебно-медицинската експертиза е показала, че Цветков е получил множество травми, несъвместими с живота, именно в следствие на катастрофата.
Дали обвинението е правилно и прецедент ли е за такова престъпление - потърсихме бившия главен прокурор и един от най-видните юристи в България проф. Никола Филчев.
Следващите редове и това което сподели пред репортер на агенция ПИК проф. Филчев, дават пълна яснота за обвинението и как за почти идентичен случай преди 30 години един мъж със същото провинение получава смъртна присъда за убийството на 9 души. Ето какво каза той пред репортер на ПИК:
Интервю на Гергана Ингилизова
- Проф. Филчев правилно ли e становището на прокуратурата, която обвини шофьора Кристиан Николов, че при управлението на МПС е причинил смъртта на Милен Цветков с евентуален умисъл, а не при съзнавана непредпазливост, както обикновено се квалифицират транспортните престъпления?
- Не е много редно да се обсъжда в медиите този въпрос, освен от официалните представители на прокуратурата. Още по-неприемливо е това за мен. Въпреки това по този въпрос се изказаха интелектуалци, поети, дюлгери, локомотивни машинисти, селскостопански работници, чалга-певици, фотомодели и други подобни.
Изказаха се и отлични юристи. Някои от тях мои студенти. Видях дори пасажи от мои лекции, които са възпроизведени в публикуваните статии. Това ме радва.
Ако трябва да отговоря с една дума, ще кажа - да, правилно е. Това е законосъобразната квалификация на поведението на обвиняемия. И ще спра дотук.
Правните спорове се решават в съдебната зала, а не по медиите. В Главната прокуратура и във Върховния касационен съд има отлични юристи. Сега те са на ход.
Тук е мястото да отбележа, че обучението по право, медицина и технически науки в България е на много високо равнище. Преди всичко обаче днес България трябва да се гордее със своите медици.
- И все пак направете кратка характеристика на престъпленията по транспорта. Какво е специфично за вината при тях?
А. Обективна страна на престъпленията по транспорта. Основните престъпления по транспорта са предвидени в чл. 342 и чл. 343 НК. Тези престъпления (с изключение на чл. 342, ал. 1 и 2 НК) са резултатни, а не формални. - Обективната им страна включва административно нарушение на правилата за движение плюс престъпен резултат (имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда, смърт).
Б. Субективна страна на престъпленията по транспорта. Транспортните престъпления са ситуативни. – Те обикновено се извършват по непредпазливост. Поради това важно значение за тяхната обществена опасност има отношението на дееца към нарушаването на правилото за движение – дали той умишлено или по непредпазливост е нарушил правилото. (По-точно е да се каже – „дали съзнателно или поради немарливост е нарушил правилото“, защото вината е отношение към престъпния резултат). Това е един основните въпроси, които се дискутираха на конгреса по криминология през 1972 г. в Брюксел. Конгресът препоръча законодателят да предвиди тежки наказания, когато деецът съзнателно е нарушил правилата, макар че вредите са малки. И обратното – когато деецът поради грешка е нарушил правилата, да не носи наказателна отговорност, въпреки че вредите са значителни (което е напълно логично с оглед разпоредбата относно грешката по чл. 14 НК).
Темата за субективната страна на престъплението, т.е. за вината, е една от най-сложните в наказателното право. Освен това българското наказателно право е заимствано от руското и немското наказателно право. Те излизат от различни (макар и близки) концепции за вината.
Наред с теоретичните проблеми съществуват и практически трудности. Най-трудното в наказателния процес е да се установи вината. Защото вината не е материално, а психическо явление. Тя е субективното отношение на дееца към причинения от него престъпен резултат. Трудно е да се установят, какви са били психическите преживявания на дееца по време на извършване на престъплението. Принципът е, че за субективното отношение на дееца към престъпния резултат (т.е.за неговите вътрешни психически преживявания) съдим по действията му, в които се е обективирало това отношение навън в материалния свят.
Разграничаването на евентуалния умисъл от съзнаваната непредпазливост е много важно, защото тук минава границата между престъпното и непрестъпно поведение. По принцип престъпленията са умишлени деяния. А непредпазливите деяния са наказуеми само в изрично предвидените от закона случаи. Следователно от това, дали дадено деяние е извършено умишлено или непредпазливо, зависи дали то е престъпно или не, т.е. дали ще породи наказателна отговорност или не.
В. През 1982 г. нашият законодател усъвършенства уредбата на престъпленията по транспорта в НК. Промените бяха подготвени през 1980 г. от работна група на министерството на правосъдието, която се ръководеше от заместник-министъра на правосъдието проф. Иван Ненов. В групата участваха видни специалисти по наказателно право като Иван Палазов - заместник-председател на Върховния съд и председател на наказателната колегия, проф. Милчо Паликарски – ръководител на отдела по законодателството при МП, Марин Петков -военен съдия във Върховния съд, Еню Комитов - представител на Висшия адвокатски съвет и други. Последният член на работната група бях аз. В законопроекта залегнаха идеите на проф. Костадин Лютов относно транспортните престъпления. На следващата 1981 г. той беше избран за главен прокурор и думата му стана решаваща по всички наказателноправни въпроси.
- Какви промени в Наказателния кодекс бяха извършени през 1982 г.?
В резултат на промените през 1982 г. Наказателният кодекс днес съдържа развита система от норми, които регламентират отговорността за цялата гама от престъпления по транспорта.
А. Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НК предвижда едно формално (безрезултатно) престъпление. Водачът на превозното средство само нарушава правилата за движение без да причини престъпен резултат. Но освен това законът изисква волевото отношение на дееца към евентуалния престъпен резултат ( смърт или телесна повреда) да е „допуска”. Защото ако деецът „иска” този резултат, той следва да отговаря за опит към убийство (телесна повреда), а не за транспортно престъпление.
Б. По-нататък алинея трета на чл. 342 НК предвижда вече резултатно престъпление - водачът нарушава правилата за движение и умишлено причинява смърт (телесна повреда). Умисълът в този случай, както посочих, е евентуален (косвен). Например шофьорът кара с бясна скорост в града въпреки, че на платното има тълпа от хора. Съществува висока възможност да причини смъртта на някого от тях. Шофьорът съзнава това, но представата, че може да убие човек, не го е накарала да спре или да намали скоростта. Няма дори спирачен път. Представата за възможното настъпване на престъпния резултат не го мотивира да се откаже от намисленото, от преследването на неговата цел. Той толкова бърза, че се съгласява, примирява се с възможността да причини смърт на другиго. Обикновено деецът предпочита да не настъпи престъпния резултат, но евентуалното му настъпване не играе ролята на контрамотив за дееца. Той се помирява, съгласява с тази възможност и продължава да извършва действията си.
Умишлените престъпления по транспорта - чл. 342 НК се извършват твърде рядко на практика.
В. Следващата разпоредба на чл. 343, ал. 1 НК предвижда отговорност за непредпазливо причиняване на смърт (телесна повреда, имуществени вреди) в резултат на нарушаване на правилата за движение. Това е типичният, разпространен в живота случай на транспортно престъпление.Тук са възможни две форми на вина – или съзнавана или несъзнавана непредпазливост.
а) Съзнавана непредпазливост (самонадеяност) е налице, когато деецът съзнава общественоопасните последици, които действия от този вид поначало, обикновено причиняват. Но в дадения случай съществуват конкретни фактори, които ще предотвратят резултата. Деецът разчита на тези фактори и е сигурен, че резултатът няма да настъпи. Тази негова субективна увереност обаче, е обективно необоснована. В действителност факторите, на които той разчита, не са достатъчно силни, за да предотвратят престъпния резултат. Например шофьорът на автомобил кара с превишена скорост в града и вижда човек да пресича платното. Но той не намалява скоростта, защото неговият автомобил има специална ефикасна спирачна система. Освен това шофьорът е професионален състезател по автомобилизъм и много пъти е успявал да спре пред такова препятствие. На трето място, човекът на платното е млад, енергичен, движи се бързо и ще успее да пресече платното, преди да стигне до него.
В този случай шофьорът разчита на няколко фактора, които ще предотвратят общественоопасните последици. Но той неправилно е преценил тези фактори. Преувеличил е тяхното значение. В действителност те се оказват недостатъчни и шофьорът причинява смъртта на пешеходеца. В този случай шофьорът е проявил съзнавана непредпазливост (самонадеяност, престъпно лекомислие).
б) При втората форма на непредпазливостта – несъзнаваната непредпазливост (небрежността) деецът не предвижда настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Например при десен завой и липса на видимост водачът изпреварва друг автомобил, въпреки забраната и удря идващия насреща колоездач като причинява смъртта му.
Освен това е възможна още една разновидност на небрежността – когато деецът не е могъл да предвиди смъртния резултат поради незнание на извършваната дейност и това незнание се дължи на неизвинителна причина – напр. на немарливо отношение към подготовката му. В този случай деецът сам се е поставил в невъзможност да предвиди резултата и поради това е налице небрежност, а не се изключва вината.
- Когато водачът в пияно състояние причини смърт винаги ли се приема, че той е действал с евентуален умисъл?
- Разбира се, че не. Точно обратното. Срещат се подобни случаи, при които смъртта е причинена с евентуален умисъл, но те са рядкост. Например преди трийсетина години Върховният съд прие, че е причинена смърт с евентуален умисъл в Хасково от автомобилен инструктор, който при управление на автомобил в тежко алкохолно опиянение уби девет души на автобусна спирка.
Виновният беше осъден на смърт. Във всеки конкретен случай трябва да се преценяват различните обстоятелства и да се изследва, какво е било конкретното психическо отношение на водача към причинения от него смъртен резултат, т.е. каква е формата на вината (умисъл или непредпазливост).
- Нека да се абстрахираме от това как прокуратурата е квалифицирала поведението на обвиняемия за убийството на Милен Цветков и да анализираме подробно това поведение. Дайте вашата правна оценка на случая.
- Аз вече го направих. Мисля че горните теоретични бележки за разликата между евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост са достатъчни за всеки, за да даде правилна оценка на поведението на обвиняемия.
Във връзка с това предлагам да направите следния експеримент. Организирайте анкета между стотина граждани, които не са юристи, но са чели това интервю, и ги питайте - как ще квалифицират поведението на обвиняемия. Тогава ще стане ясно, дали подобни текстове повишават правните знания на гражданите и дали изобщо има някаква полза от такива юридически бележки. В противен случай медиите трябва да публикуват само информации за новите бански на Ивана, Петрана, Драгана, Лиляна и т.н. Разбира се, придружени със съответни видеофилми. Аз лично бих предпочел…
