Професор: "Владичество" е научният исторически термин, свързан с Османската империя
Последвайте ни в Google News Showcase
"Владичество" е научният исторически термин, свързан с Османската империя, а "съжителство" никога не е било вкарвано като официален термин.
То съществува в ежедневния живот - как иначе ще си обясним понятия от българската кухня -. това заяви пред журналисти проф. Христо Матанов - преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", който участва в пресконференция за новите учебници по история.
"Някои си представят робството само като колене и изнасилване, а то не може да бъде такова, защото тогава нямаше да има българи", коментира проф. Матанов, попитан кой е най-подходящият термин за използване в новите учебници по история - "съжителство", "владичество" или "робство", предаде БТА.
Според проекта за новите учебни програми, шестокласниците ще учат за устройството на Османската империя, както и за мястото на българите в системата на османската държава. В учебника ще пише за "съвместното съжителство" в "османско владичество", но ако учениците използват изразите "робство" или "присъствие", техните оценки няма да бъдат намалявани, обясниха преди дни от МОН.
Министерството на образованието предложи преди дни нови учебни планове и програми. Повод за дебат се превърна именно вероятността за изплолзване на термина "съжителство". Заради общественото напрежение, премиерът Бойко Борисов поиска оставката на образователния министър проф. Тодор Танев.
В литературата се използва думата "робство", тъй като тя е влязла в паметта, в психиката на българина и защото, когато се напише стихотворение или ода, те са много по-въздействащи, отколкото най-гениалното историческо произведение, посочи проф. Матанов. Абсолютно ясно е, че с "робство" литераторите казват, че българите са много зле по време на Османската империя, а историците, използвайки "владичество", не означава, че казват, че българите са живели много добре, заяви историкът.
"Съжителство" означава контакти, при които се обменят културни ценности, и те се проявяват в етнологията и историята, каза проф. Матанов. Той заяви, че е чел внимателно проекта на учебната програма по история за шести клас, която е дадена за обсъждане в продължение на месец от МОН и не е окончателен документ.
Авторката на програмата, след като много коректно е отбелязала какво трябва да знаят учениците за Османската империя, която ни владее, отново много коректно е отбелязала колко въстания са вдигали българите и колко от тях са били избити при тях.
"След това е отделено внимание на модерната тенденция в историческата наука - на ежедневието, защото историята не е някакъв театър, при който излизат - колят се, женят се и си отиват, заяви проф. Матанов. По думите му ежедневие без "съжителство" не може да съществува.
Проблемът може би идва от това, че има разлика в литературното и в историческото използване на понятията, свързани с Османската империя. И проблемът не е учебникарски, не е образователен, а е свързан със структурата на националното съзнание на българина, която все още е незряла, коментира проф. Матанов.
Според него за сто години след Освобождението на България българинът не е успял да изгради сериозни основи на националното си самосъзнание.