Професор разцепи ПП и ДБ за новия парламент, чуди се защо няма лидерски оставки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Продължаваме промяната" и "Демократична България" ще се разцепят на отделни групи в 52-ото Народно събрание.
Прогнозата направи политологът и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски" Росен Стоянов пред радио "Фокус".
Според Стоянов конфликтът заради Манол Пейков в ППДБ ще се задълбочи, ако страните запазят настоящите си позиции и не стигнат до нови договорености. "Ако не се стигне до компромис, можем да видим формирането на две отделни парламентарни групи", прогнозира той и припомни, че напрежението между двете формации е започнало още преди изборите, около спорни номинации, включително тези на Даниел Лорер и Явор Божанков.
"Темата бе временно заглушена заради предизборната ситуация, но сега отново излиза на преден план", допълни той.
В коментара си проф. Стоянов обърна внимание и на поведението на загубилите формации. Според него в много случаи липсва поемане на политическа отговорност, каквато е обичайна практика в редица европейски държави: "В други държави лидерите на тежко загубили партии подават оставка, която поне се обсъжда. У нас това не се случва и сякаш няма изградена такава практика".
Той отбелязва, че изключение прави Крум Зарков, който е поставил под въпрос продължаването си като лидер на БСП, след като за пръв път в историята си столетницата няма да бъде сред парламентарно представените партии.
"Останалите политически сили или запазиха мълчание, или заявиха, че ще продължат без промени, въпреки резултатите", каза Стоянов и допълни, че това крие риск от допълнителен спад в доверието, ако не бъдат направени реални изводи.
По отношение на бъдещето на парламента, проф. Стоянов посочи, че комфортното мнозинство от 131 депутати на победителите от "Прогресивна България" вероятно ще осигури стабилност поне в първите месеци, а може би и до година.
Въпреки това, той предупреди, че устойчивостта на това мнозинство ще зависи от способността на управляващите да отговорят на високите обществени очаквания и да демонстрират реални резултати в кратки срокове.
