ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Самоубийците са хора, които отказват да чакат или да търсят решение. Чувството на безнадеждност е водещо при едно такова отчаяно решение. Не всички, които говорят или правят опити за самоубийства, искат да умрат. Често това е зов за помощ. Това обясни пред “Телеграф” психологът Мария Рачева.
По повод зачестилите случаи на хвърлили се под метрото хора Рачева обясни, че по принцип влакът е често избиран начин за слагане на край на живота.
“Самоубийците вероятно търсят сигурен резултат и бърз, затова и предпочитат тези места”, посочи психологът.
“Другата причина да го направят там е това, че до последния момент остава надеждата, че някой може да улови блуждаещия им поглед или да спре ръката, която посяга към фаталния момент. Наред с това, изборът на обществено място може да се приеме и като присъда, наказание”, допълни тя.
Тя беше категорична, че много от случаите са предотвратяват трудно, защото липсва превенция и цялостна политика в областта на психическото здраве.
“Особено когато става дума за социалните проблеми, капсулацията на отчаяния човек го прави немощен. Затова в тези случаи е най-важното човекът, забил поглед в себе си, да намери подкрепа”, допълни тя.
Лекарката подчерта, че близките на потенциалните самоубийци могат да забележат знаците, ако се вгледат по-внимателно.
“Могат да си спомнят за известна трескавост в желанието на самоубиеца да приключи някои свои дела, както лични, така и професионални, да проведе финални разговори или пише завещание, например”, уточни тя.
Типичен знак за такова състояние е меланхолията. Рачева обясни, че в празничните и неделните дни склонните към самоубийство много по-често се решавта да го правят. Обикновено депресивните състояния през продължителните почивни дни се обострят.
