Психологическото здраве и мегаполисите – или дали градът не ни разболява
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ООН предвижда до 2050 г. две трети от световното население да живее в градовете, но какви ще са ефектите? Често се казва, че преживяваме нов период на масова урбанизация – период, в който все повече хора се местят от селата в градовете в опит да направят живота си по-добър. Жителите на някои мегаполиси достигат 25 млн. души.
Политиците са склонни да се съсредоточават върху икономическите и екологичните последици от това развитие. Но не по-маловажен е ефектът, който това движение има върху психическото здраве. Предвид градската среда – врявата, шумът, конкуренцията, напрегнатата атмосфера, комбинацията между тълпи от хора и пълната изолация на индивида - не трябва ли да се обръща по-голямо внимание на умственото здраве.
Термините „метрополис и урбанизация” интересуват много хора, които се опитват да им придадат смисъл в момент, когато светът изживява на най-голямата урбанизация след миграцията към индустриализираните Европа и Северна Америка през 19-ти век. Германският социолог Георг Симел беше един от първите, който описва това „психологическо безразличие”. В същото време развиващата се наука на епидемиологията установява непропорционално големи количества психични заболявания сред живеещите в града – от алкохолен делириум до нервен срив, който често наричат шизофрения.
Психолозите отдавна се опитват да си обяснят тези модели. Кои са по-податливи на психологически колапс и дали стресът действа на различните хора по различен начин? Тези демографски, епидемиологични и социални въпроси остават нерешени. Предвид възхода на мегаполисите намирането на решение на тези проблеми е още по-неотложно. Разбира се, много от проблемите на градския живот се коренят в социалните и икономическите отношения. Ново изследване, нови методи и нови данни предлагат някои обещаващи пътища за нови теории и концепции за това как градското съществуване влиза под кожата на хората.
Задачата за изследователите е предизвикателство. Ние трябва да започнем да гледаме на градския живот по много по-различен начин – не просто като форма на социална организация, която има биологични последици, а като форма на живот с неврологични и социологически аспекти, които са неделими един от друг.
