Психологът Росен Йорданов: Вътрешният министър Демерджиев е несъстоятелен за атентата, главният секретар също не е в час
Последвайте ни в Google News Showcase
Атентатът срещу главния прокурор Иван Гешев разтресе държавата. Веднага се сетихме за мутренските години на прехода, които като че ли бяхме позабравили. Появиха се хора, които твърдят, че Гешев е инсценирал покушение срещу самия себе си. Разследвания на случая сигурно ще се водят още дълго време, ще се появят всякакви версии. И все пак – какви са първите изводи от случилото се на 1 май на пътя София-Самоков?
Росен Йорданов, бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, коментира пред "Труд".
Не искам да използвам думата „усещане“ като за връщане на мутренските 90 години, защото това е най-примитивната дума за досег с реалността и то може би показва хората на какво ниво разсъждават и мислят. Но при всички положения сигнали и предвестници на подобно впечатление има достатъчно. И то не само атентатът срещу главния прокурор, което е абсолютен прецедент в историята ни, дори и в най-бандитските години.
Атентатът е изключително опасно събитие – наричам го събитие, защото това е нещо, което ще остане в историята и то в етап, в който нашите поколения – хората на 40, 50 години и нагоре – като че ли бяхме позабравили, имахме чувството, че сме се отърсили от този бандитизъм, от този мафиотизиран начин на налагане на престъпни схеми и отношения. Ако приемем, че 90-те години не само по критерий престъпност, но и по икономически, инфлационни и много други фактори, сега ситуацията много започва да заприличва. Веднага ще дам пример с убийството на Пепи Терзийски през 2001 година, когато обществено-политическия живот беше изключително изострен след първите разочарования от приватизационните сделки. Срещу управлението на ОДС имаше много тежки настроения и този случай беше тогава като гноен цирей, който изби и превърна обществото наистина в общество на кланове и хунвейбини. Помните какви бяха реакциите тогава към управлението.
Тогава аз споделих на премиера Иван Костов, че сме изчерпали всички вероятности да има и минимален мотив за похищение на детето и вече се насочваме към тежките противоречия в показанията на майката. И Костов каза: като разберете какво се е случило, ще ви е срам.
Безобразие е да се твърди, че Гешев сам е организирал атентата срещу себе си. Не може кака да говорят отговорни хора включително и генерал Атанасов и други, като бившия съдия Методи Лалов и Лена Бориславова, на които по някакъв начин да им останал поне малко обществен авторитет. Това са безобразни изказвания, човек просто трябва да се радва, че такива хора са напуснали съдебната система. Защото ако човек с подобно мислене взима такива съдбоносни решения, е наистина трагично. Някои наричаха тези хора „психодесни“, но аз бих ги нарекъл „хора, които разсъждават с пяна на устата“. Това е страшно безотговорно поведение и мисля, че ситуацията сега е много по-зле, отколкото по времето на ОДС. Чак такова тежко подронване на авторитета на държавността – това съсипва политическото чувство на хората. А то трябва да съществува, защото то е в основата на демокрацията.
Много неща се целят с подобни твърдения. Едното е да се справят със собственото си чувство за срам и неудобство, което е нормално човек да изпита, когато години наред преди това е развивал конспиративни теории и публично е публикувал собствените си мисловни извращения - фейсбук и други медии дават такава възможност – които са били предъвквани от други подобни перверзници. Така че първото чувство е чувството за срам. Забелязал съм го, че като нация не сме от хората, които си посипваме главата с пепел. Малцина са представителите на нашия народ, които могат доблестно да застанат и да кажат – сгреших, не бях прав. Категорично отказвам да коментирам подробности, защото моята етика на човек, който се е занимавал с такива неща е, че онова, което излиза в публичното пространство, много често е далеч от истината и то не в полза на конспираторите, а в полза на здравия разум. Видях, че господин Сарафов се опита да поднесе информацията максимално стегнато, но очевидно въпросните разбирачи, трапезни диагностици, булевардни мислители и философи и всякакви други представители на будната гражданска мисъл все едно всеки един от тях е бил свидетел на един такъв взрив, правят смели съпоставки с Фалконе, кадето имало 500 килограма тротил и т.н. Това са наистина свободни съчинения.
Три килограма тротилов еквивалент е изключително мощен взрив. Тепърва ще излизат много подробности как е направен. Фактът, че е имало осколки, сложен е предварително някакъв метал, който да нанесе допълнително някакви щети, категорично може да смятаме, че е явен знак за липсата на идея за правене на пиротехническо шоу. Това е перверзно да се мисли. Второ, посегателството срещу държавна институция показва, че ние абсолютно олекотихме, обезсмислихме всичко. Казвам го от позицията на човек, който е написал десетки профили на хора, които са отправяли заплахи към висши държавници – министър-председатели, лидери на политически партии, министри, папата, ако щете – хванахме доста хора, които се бяха упражнявали в заплахи срещу папата. Но да извършиш атентат е съвсем различно нещо. Дава се пример с водевилно поднесените заплахи към депутата Пеевски преди време, но каквото и да се говори, там нямаше акт. А сега имаме вече извършено действие. Дочух, че е имало и второ взривно устройство и ако това е вярно, нещата отиват вече в съвсем друга посока.
Факт е, че има хроника на събитията. Факт е, че бе създадена политическата истерия и може много да говорим по темата кой има интерес. Естествено, хората, които бяха дълго време в ареста имат интерес. Хората, които са извън държавата – и Василев, и Божков, също имат интерес. Както и много други хора, които още не са се появили пред екрана. Но да оставим настрана въпроса с интереса – това е политическо разсъждение. Покрай това се губи професионалното.
Фактът, че някой може да използва като „манекен“ главният прокурор, за да демонстрира нещо, е изключително опасен. Това е посегателство срещу нещо, което ние сме. И ако това не разбират плиткоумните разбирачи, които много обичат да приказват, всичко друго е въпрос на оперативно-издирвателни действия. Повечето от тези хора нямат опит, те са били я по бюра, я по НПО-та, не са били в съдена зала, не са се занимавали с разследване на престъпления – та искам да им напомня, че в България имаше много взривове – и Косьо Самоковеца бе взривяван, и Илия Павлов. Ще им припомня и един друг взрив, нека проверят колко беше тротиловият еквивалент, когато се опитаха да взривят шефа на Първа частна милиция и за съжаление загинаха детенцето и жена му през 2007 година, ако не ме лъже паметта. Понеже коментират, че такъв взрив не може да убие – да, може. Повечето от тези хора не са били в казармата, те не са чули как звучи един „Калашник“.
Нека да не бъркаме нещата. Първо трябва да се види как е изработено взривното устройство. Говоря това и като човек, който е стажувал 4 месеца при бомбаджиите, както им викахме навремето. Много е важно да се види химическият състав, какви материали са ползвани. Това ще покаже не само нивото на професионализъм - имаше намек от господин Сарафов, че е професионално изработена. По начина на изработка може да се видят уменията – военни ли са, полицейски ли са, на сапьори ли са. Много е важно това да се прецени. Защото оттам може да тръгне нишката какви са материалите, какво ниво на риск е имало за самия създател на устройството...
Много са въпросите, това са истинските въпроси. По тях трябва да разсъждават, а не по глупостите, които се опитват да ни подадат за пореден път да не би случайно т.нар. „съдебна реформа“ да загуби инерция. А тя загуби отдавна инерция. Имаше ясни сигнали в записите, които се изнесоха, които сегашният несъстоятелен вътрешен министър наричаше „филми“, „сериали“ и т.н. А сега дава пресконференция как проверявали всички сигнали! Хората трябва да разберат нещо много важно – прокуратурата без МВР не може да работи. Прокурорът може единствено да извика някой на разпит, той управлява действията от гледна точка на закона, но оперативно-издирвателните действия за чисто полицейска работа. Ако служителите в МВР не работят или нямат капацитет да работят, нищо не може да се случи с каквото и да е. Защото преди, когато аз работех в системата, отношенията бяха по съвсем различен начин. Имаше голям респект към служителите на МВР, особено към тези, които могат да предлагат по-специфична експертиза в областта на взривните устройства, например. Имаше голямо уважение от прокуратурата към нас, и обратно. Хората трябва да разберат и друго – българското правосъдие е построено на едни социалистически глинени крака.
Поради многото наслагвания и неизчистване на концепцията от разследващите органи се изисква така да съберат доказателства, та една ли не да няма нужда от съдебен процес, което е абсурдно. Нещата са иначе съвсем прости. Служителите на МВР няма възможността на прокуратурата да разследват нещо, законът им дава право при съмнение да направят проверки. Ако се е появил сигнал да кажем за Къро или за който и да е, служителите на МВР могат да правят разработки, след като намерят годна информация, я предлагат на наблюдаващия прокурор, който преценява става ли тя или не. Но това се извършва от служителите на МВР. А ние виждаме един главен секретар, който очевидно напълно не е в час, виждаме един министър, който няма контакт с главния си секретар, очевидна некомпетентност и на двамата. Виждаме една игра на тронове в МВР, размяна на началници като пионки. Навремето един полицейски служител – да кажем моя колега Ботьо Ботев, имаше авторитет, той беше оперативен служител, който като отидеше някъде да разследва, имаше огромен авторитет. Това е безвъзвратно загубено, то липсва в системата на МВР. Никакво уважение към професионализма, груба намеса от всякакви хора – политици, неграмотници, журналисти, НПО-та, които са много далеч от тези неща. Когато се разследва случай като този атентат, трябва да има истински работници на терена, които да имат контакти и връзки, не само технически възможности. Един мой колега, който още е на служба, ми казваше – чудя се навремето как сме разкривали престъпления без камери! А оперативната работа изисква и въображение.
На този етап не мога да се ангажирам с психологичен профил. В случая имаме изключително малко информация и би било спекулация да правя профили. Но от информацията, която имам, ако е вярно, че устройството е самоделно и има ниво на професионализъм, това значи, че изпълнителите са хора, които определено имат опит в тази работа. Друго, което трябва да се изследва като хипотеза, е приликата с позабравени вече подобни случаи. През 90-те години и в началото на новия век хората от престъпния свят се бяха професионализирали, ползваха се много хора от бивша Югославия, които имаха реален боен опит от войните там. Ползваха се много руснаци и украинци, които пребиваваха тук. Според мен този атентат показва, че нивото на професионализъм не е чак толкова високо, по-скоро има залиняване в този бизнес и е трудно да се намери човек, който да реализира цялата тази операция. Надявам се, че органите ще си свършат работа и в скоро време ще разберем какво точно се е случило и кой го е извършил. Защото въпросът не е дали е инсценировка или не, въпросът е кой.
Пробойна в НСО, някой, който да е издал маршрута на кортежа на главния прокурор. Това е една версия, която трябва да бъде детайлно проверена. Ако бях на мястото на шефа на НСО, веднага бих направил една много детайлна вътрешна проверка, включително и с детектор на лъжата, за да се изчистят всички съмнения. Както знаем, такъв инцидент означава голяма криза за всяка служба по света. Още повече, НСО е под ръководството на президента. И тук трябва да се отвори още една тема – за т.нар. преторианска гвардия НСО. Колкото повече чиновници се наслагват върху едно звено, които да имат информация и контрол върху това звено, толкова повече сигурността на информацията намалява. Гледали сме американски филми, в които дори началниците не знаеха кой е агента под прикритие. Как се постига такъв контрол, ако имаш началник сектор, началник отдел, директор на дирекция и цяла администрация? В такава деликатна сфера като сигурността колкото повече хора са по веригата, толкова по-голям е шансът да има и предател.
