ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Завладяването на Крим от Путин, опитът му да попречи на Украйна да влезе в западните съюзи, като и провокирането на военни стълкновения в източната част на страната не са добри стъпки. Русия губи по този начин добрите и необходими отношения с тази съседна страна вероятно за дълго време. Особено поради това, че тези отношения са сериозно влошени по времето на сталинизма и ще е необходимо дълго време да се поправят, с добра воля и без алчност. А основното правило на външната политика във всички времена налага особено добри отношения със съседите. Путин против САЩ, ЕС и НАТО.
С руската намеса бе засилено напрежението в международен план, а Украйна не пожела да се покори на диктата. Възстановяването на размерите на Русия не може да бъде успешно, нито пък е необходимо. Русия и днес е много голяма и богата и не й трябват други територии, особено не придобити със сила. Тя няма да събере достатъчна мощ за конфронтация и чрез Евроазиатския съюз с Казахстан и Беларус. Путин трябва да знае, че този съюз не може да бъде противотежест на САЩ, ЕС и НАТО. Русия може да разчита на Китай като на търговски партньор, но по-скоро не бива. Китай е голяма и мощна сила, а и Пекин се въвлече в проблеми в Южно китайско море, което се опитва да присвои. Поради това може да има проблеми със САЩ, Япония, а може би и с целия тихоокеански регион. Путин, така да се каже, панически и погрешно търси опора и на Балканите и при това с /президента на босненската Република Сръбска Милорад/ Додик, който сега не представлява почти никого и който може да бъде само провал за Путин. В лошата ситуация, създадена от самия Додик, той няма да постигне нищо с шум и вулгарности. Бъдещите избори най-вероятно ще го принудят да проумее в какво се забърква.
Едва ли ще бъде необходим на някого. На Балканите може да се правят много работи, включително да се купуват избиратели, но когато няма пари, няма с какво да ги купува. А без пари няма власт. Най-добре за Путин ще бъде да остави Балканите, тъй като не може да стигне дотам. Директно би се сблъскал с пакта НАТО. Балканите са специфични. Много от народите на Балканите говорят на почти един и същ език, но културно, а и политически се развиваха в различни обстановки и това е основната причина за разпадането на Югославия на два пъти. Тези разпадания показаха, че е невъзможно насилствено да се унифицират различни манталитети. Повторение на кубинската криза Смята ли Путин, че може да направи повторение на кубинската криза? Това би било налудничаво. Малцина са онези, които все още вярват в заплахите на Додик, че ще отдели Република Сръбска и ще я присъедини към Сърбия, толкова пъти изричани преди избори.
Те не знаят, че Додик блъфира и че самият той осъзнава, че това е невъзможно. Знаем как е създадена сръбската част от Босна, която бе потвърдена от западните сили в Дейтън като временно решение, но западните политици разбраха същността. Дейтънската среща приличаше повече на маса за залагания, отколкото на дипломатически дебати. За да се направи нормална държава от Босна и Херцеговина трябва да се премахнат омразата и подстрекателствата. След толкова нещастия трябва да се започне с диалог. В крайна сметка народите в Босна и Херцеговина по обичаи, манталитет и независимо от религиозните различия са много по-близки едни до други, отколкото до някой отвън. Разбра се, че междунационалните отношения не могат да издигнат на приемливо ниво сегашните политикани, които са дълбоко замесени в корупция и престъпност. Това ще могат да направят нови млади сили, които блестящо показаха солидарност в страшните наводнения, без оглед на вярата или нацията. Помогнаха на всички, на които бе необходима помощта им. Това е истинско качество, което ни е необходимо. От друга страна, слушайки патриарх Ириней, чужденците, които не познават нашето минало, може да повярват в неговата лъжа, че Босна и Херцеговина е била една държава със Сърбия. Путин трудно може да разчита на Сърбия и Черна гора. Обективните наблюдатели смятат, че Сърбия няма да може да седи на два стола и да бъде неутрална към ЕС.
Ако това бе възможно, Белград щеше да подели интересите между Русия, която не иска Сърбия да влезе в НАТО, и същевременно да се присъедини към ЕС, където разумните сърби виждат бъдещето на Сърбия. Намеса на църквата в политиката На Сърбия няма да й бъде лесно с ръководството на Сръбската православна църква /СПЦ/. Няма да има проблеми само ако не позволи намеса на църковното ръководство в политиката, без да носи никаква отговорност. Не съществува никаква пречка СПЦ да общува с руската или с която и да било църква, но за жалост някои искат тя да има същата мощ, каквато е имала в миналото, преди векове, когато това е било оправдано. Сега тези претенции стават все по-голяма пречка за държавата. Възниква и въпросът как довчерашните твърди националисти в Сърбия изведнъж станаха големи демократи. Може би мислят, че ще може да "преметнат" западния свят?
Малко е вероятно. Александър Вучич е по-практичен от президента Томислав Николич, който дори на думи не може да се откъсне от миналото си, което се вижда от неговите изявления, като например, че Вуковар е сръбски град. Не можем да знаем какво ще се случи накрая, но, както сега стоят нещата, Путин не може да разчита на Сърбия в антизападната си кампания. Целите Балкани са обкръжени от НАТО и не е ясно как това би могло да стане без голяма криза, подобна на кубинската.Това е малко вероятно, тъй като всички трябва да знаят, че такива драстични мерки имат големи последици. Ако Путин би успял, какво би станало по-нататък със Сърбия? Ще подкопава Балканите с помощта на екстремисти, ще създава пречки на Запада? Трудно би постигнал голям успех в това. Така на екстремистите им остава да се молят на Бога, макар и фалшиво, както са свикнали. Сърбия винаги се е намирала между православна Русия и Запада. Русия, която икономически изоставаше, не можеше много да й даде, докато Западът бе индустриално развит с висок стандарт, банкерство, мореплаване, особено с военния флот, когато се строяха военни кораби и подводници. Остарелият руски флот на пракитка бе унищожен от японците, а Япония след битката при Цушима се вписа сред големите морски сили. Световното разпределение на военните сили се промени значително.
Източник: БТА
