ПЪЛЕН ПОТРЕС! Пасквилът в “Ди велт” - писан под диктовката на Кирил Петков
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Когато преди пет години хората в България излязоха на улицата, за да протестират срещу корупцията в правителството, това изглеждаше като началото на нова ера. Появилият се от протестите алианс „Продължаваме промяната“ по-късно осигури начело на правителството премиера и финансовия министър новите политици и възпитаници на Харвард Кирил Петков и Асен Василев, и започна реформи за върховенство на закона и икономическа стабилност. Успехите са исторически..."
Това четем в статия в германския всекидневник "Ди Велт" (Die Welt), публикувана от международния редактор Филип Фолкман-Шлюк.
Статията е откровено тенденциозно и клеветнически написана, сравнявайки днешното правителство с беларуската диктатура и превъзнасяйки "исторически успехи" на правителството на Кирил Петков, пише в свой коментар издателят на "Епицентър" Валерия Велева.
И понеже винаги трябва да се водим от истината, когато обрисуваме политическата действителност, ще си позволя да попълня само малка част от белите петна по отношение на правителството на Кирил Петков в тази статия - все пак трябва да сме честни пред историята
Истината е, че управлението на Кирил Петков и Асен Василев ще остане в учебниците като пример за политическа неадекватност и управленски волунтаризъм. Дилетанщината на Петков сътвори за 7 месеца гръмовни скандали, които странно защо статията в "Ди велт" подминава или удобно премълчава.
Обслужвайки чужди и лични интереси, двойката Петков/Василев газеше Конституция, газеше закони, пренебрегваше основополагащи елементи на държавното управление. Неграмотни като висши чиновници, профани в прилагането на норми и правилници, двамата непрекъснато въвличаха държавата в казуси, поставяйки под риск националната сигурност с цената дори на извършване на национално предателство. Всичко това може да бъде поставено под един знаменател - злоупотреба с власт!
И Петков, и Василев за кратко време се превърнаха във властелини на държавата, овладявайки всички икономически и финансови лостове - НАП, ДАНС, Митници, служби и други подобни структури. Точно по време на "успехите" на правителството на Кирил Петков станахме свидетели на свръхпредставителство на интересите на едно икономическо малцинство и минимално представителство на интересите на огромното социо-икономическо мнозинство.
Авторът в "Ди велт" е пропуснал да отбележи в графата "исторически успехи" как Кирил Петков и Асен Василев използваха по болшевишки репресивни прийоми срещу опонентите си; как не се посвениха да арестуват лидера на опозицията, без доказателства за закононарушения; как изправиха срещу себе си бизнеса; как се скараха с кметове; как опасаха с решетки вратите на парламента; как написаха закон-бухалка и си намериха човека, който да я развърти срещу нарочените от тях политически врагове; как Петков раздаваше правосъдие от екрана; как овладя службите и със страст се опитваше да използва силата им срещу неудобните на властта; как искаше да си назначи послушен главен прокурор. Уважаваният автор на "Ди велт" трябва да знае как Кирил Петков демократично сe изцепи в "Панорама" с настояването си: "Искам главният прокурор да бъде сменен и да сложим наш човек"; как поиска да има своя КПКОПНИ: "Първо трябва да дефинираме какво трябва да направи и след това ще посочим подходящото име“, защото така разбираше реформата в съдебната система?!
Ако беше истински журналис,т международният редактор Филип Фолкман-Шлюк не би трябвало да пропусне сред "успехите" на правителството на Кирил Петков скандалът „Чаталджа“ и фирмата STV Консултинг, в който бившият финансов министър Асен Василев беше замесен в серия от обвинения, свързани с имотни сделки и бизнес дейности.
Ако беше бепристрастен летописец на успехите на ПП, колегата Шлюк не би трябвало да пропусне обвиненията към към Асен Василев за корупция в митниците, свързани с корупционни схеми и отчитане на финансови потоци.
Ако познаваше истинската ситуация в България, авторът в "Ди велт" би трябвало да вземе под внимание показанията на Петя Банкова, бивша директорка на Агенция „Митници“, която твърди, че Василев е нареждал кадрови промени в ключови митнически пунктове (Калотина, Капитан Андреево, София, Варна, Пловдив) с цел овладяване на контрабандни канали. Като журналист, който громи корупцията авторът в "Ди велт" би трябвало да се поинтересува как свидетели от Министерството на финансите потвърждават, че Василев е настоявал за отмяна на контрола върху отпечатването на акцизни бандероли, което би улеснило фалшифицирането и контрабандата.
Подчертавйки успехите на дуото Петков/ Василев, "Ди велт" не би трябвало да подмине скандала "Джемкорп", който се разрази по време на управлението им.
Няма как от списъка с "успехите" на Кирил Петков да отпаднат лъжите: за "празния" язовир „Пазар дере“; за „спасителната операция“ на кораба „Царевна“ с участието на шефа на военното разузнаване; за европрокуратурата, която участвала в ареста на Борисов; за електромобилите в Ловеч; за изграждането на завод за батерии на мястото на "Мариците"; за двата танкера по-евтин газ от САЩ; за следващите седем танкера, които били осигурени, пък никой не знаеше къде са; за уж готовия интерконектор с Гърция...
Нищо от тази историческа действителност, съпровождаща "успехите" на правителството на Кирил Петков, не присъства в статията на Филип Фолкман-Шлюк. Защо ли? Защото тя се базира единствено на твърденията на Кирил Петков, който е цитиран в материала. Затова можем да приемем, че тази статия е съчинена от Кирил Петков и от неговите фантазии за "успехите" на кабинета му и удобно публикувана в "Ди велт". За съжаление!
Впрочем не за първи път "Ди велт" си позволява да публикува манипулативни материали в полза на Кирил Петков и нахълталите в българската политика харвардци.
През януари 2023 отново "Ди велт" и отново от същия автор беше публикувана явно поръчкова статия, озаглавена "България - страната, която тайно спаси Украйна". Тогава се появиха публикации "колко струва да си поръчаш статия в "Ди Велт" - 26 000". Няма лошо, но такива публикации, според правилата, изрично се обозначават като платени. Тогава и Нинова, и президентът Радев обвиниха водещата германска медия в нарушаване на основни журналистически и етични правила, а "Ди Велт" обясни мотивите зад публикуването на статията като търсене на "вълнуващи истории и да ги разследват".
Авторът на статията беше същият Филип Фолкман-Шлук, който в същия соцстил беше сътворил пасквил, превъзнасяйки ролята на Кирил Петков като "спасител на Украйна".
Всеки журналист има правото да търси своите истории и герои, които да описва както му диктува съвестта и журналистическата етика. Но когато става въпрос за откровена манипулация на фактите и изопачаване на истината, това не е журналистика. А откровена лъжа. В случая става въпрос и за накърняване интересите на държавата.
