ПЪРВО В ПИК: Борислав Цеков изригна срещу съдийските безобразия на Калин Калпкачиев и защитничката му Доковска - мотивите му за пускането на Полфрийман били голословни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Председателят на Института за модерна политика и доктор по конституционно право Борислав Цеков призова да не се мълчи срещу решението на Апелативния съд, начело с Калин Калпакчиев, да освободи убиеца Джок Полфрийман.
В профила си във Фейсбук Цеков нарича мотивите на скандалния съдия Калпакчиев "голословни" и е категоричен, че не може да има омерта на мълчанието за съдийски безобразия.
Публикуваме поста на д-р Борислав Цеков без редакторска намеса:
Независимостта на съда, като висш конституционен принцип, съвсем не означава имунитет срещу обществена критика. Да се третира като посегателство върху независимостта на съда всяка критична дума срещу един съдебен акт или всеки аргумент, че даден съдия е бил предубеден и пристрастен, няма нищо общо с правовата държава. Няма и не може да има омерта на мълчанието за съдийски безобразия. Колкото и удобна да е тя за някои от тази категория публични служители.
Респект към съда като институция, изпълнение на съдебните актове – категорично “да”. Но мълчание - “не”. Да се критикуват голословните мотиви на Калпакчиев, да се повдига въпроса дали постановеният акт е взет по вътрешно убеждение или е продиктуван извън съдебната зала, е непълно легитимен акт на обществена и експертна критика.
Защото са налице скандални данни за обвързаности и общи финансови интереси на двама съдии със застъпниците на освободения от тях убиец.
Доковска и нейната кантора са адвокати на подсъдимите за крупни приватизационни грабежи и данъчни измами олигарси Прокопиев и Донев. И на други като тях. Плащат й, за да ги отърве от правосъдието. Такава е нейната професия и тя я практикува успешно. Достойно е за уважение.
Но от такава професионална позиция да морализаторства е меко казано нелепо. Никъде по света подобни адвокати не са приети като легитимни публични гласове. А и те не се опитват, защото имат чувство за мяра и разбират социалната роля, която са си избрали. Това кой й плаща хонорарите обяснява и защо сега са я метнали на амбразурата да брани Калпакчиев, който освободи убиеца Полфриймън.
