ПЪРВО В ПИК: Цацаров отговори остро на председателя на Висшия адвокатски съвет
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По повод Отворено писмо от 18.01.2019 г. на г-жа Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет, адресирано до Народното събрание, Министъра на правосъдието, Министъра на вътрешните работи, Главния прокурор и Висшия съдебен съвет и разпространено в медиите, главният прокурор Сотир Цацаров изразява следната позиция:
На 10.01.2019 г., по инициатива на ръководството на прокуратурата, бе проведена среща на главния прокурор с г-жа Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет и и г-н Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също г-н Иван Гешев, заместник на главния прокурор и г-жа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел „Специализиран“ във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 г., както и писмо на адвокати /“Фейсбук общност на българските адвокати“/ от 28.12.2018 г. Ръководството на адвокатурата бе запознато подробно /вкл. и с предоставяне на писмени доклади от извършени проверки/ с проведените действия по разследването по конкретно досъдебно производство, за които бяха отправени публично твърдения за допуснати от прокурори нарушения на Закона за адвокатурата, свързани с нарушаване на неприкосновеността на адвокатски книжа и кореспонденция. Изрично бе подчертано, че по това досъдебно производство, след постъпила на 18.12.2018 г. справка от ДАНС, обосноваваща необходимост от спешни действия, още на 19.12.2018 г. са били извършени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при условията на неотложност. Протоколите впоследствие са били одобрени от съда, по предвидения в НПК ред. Въпреки наличието на същата неотложност и по отношение на помещения, ползвани от три лица, упражняващи адвокатска професия, само за тях са поискани и получени предварително разрешения от съда за претърсване и изземване. В исканията до съда е отразено подробно качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не представляват адвокатски книжа, нито кореспонденция между адвокат и негови клиенти. Така претърсвания в тези помещения са извършени след получено разрешение от съд за това, издадено при спазване на разпоредбите на НПК.
Главният прокурор напълно подкрепя застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 г. позиция, че разпоредбите на Закона за адвокатурата следва да се спазват стриктно, за да се гарантира правото на всеки български адвокат свободно и независимо да упражнява своята професия. Недопустими са каквито и да е нарушения на правата на адвоката по чл. 34 и чл. 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски книжа и кореспонденция и разговори с клиент; забрана за разпит на адвокат за фактите, съдържащи се в тази кореспонденция и тези разговори и всичко, узнато във връзка с осъществяваната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.
В същото време, тези разпоредби не създават имунитет срещу наказателно преследване за престъпления, извършени от лице, упражняващо адвокатска професия. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят лична престъпна дейност и не са свързани с професионалната дейност като адвокат и с отношенията адвокат – клиент. Колкото е недопустимо да се нарушават професионалните права на адвокати, толкова е недопустимо адвокатски кантори да се ползват за съхраняване на документи /които не са книжа на адвоката/ на други лица, с цел укриването им от разследващите органи и представянето им като кореспонденция между адвокат и клиент или адвокатски книжа.
Ръководството на прокуратурата изразява подкрепа за намерението на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в действащото законодателство, които да създадат допълнителни гаранции за професионалните права на адвокатите. Такива промени са нужни и по отношение на нотариусите и частните съдебни изпълнители.
Съобразно правомощията си по Закона за съдебната власт, главният прокурор е възложил изготвянето на проект на акт за методическо ръководство /инструкция/ за действията, които могат да се извършват от органите на досъдебното производство спрямо адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители. Целта е създаването на ясни правила, в пълно съответствие с разпоредбите на НПК, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители, както и практиката на ЕСПЧ. Проектът за този вътрешен акт ще бъде представен на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители за предварително становище и обсъждане.
Преди дни Ралица Негенцова заяви, че Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) ще инициира промени на законодателно ниво, които в най-голяма степен да създадат допълнителни гаранции, че провеждането на процесуално-следствени действия спрямо адвокат ще бъдат извършвани само в изключителни случаи и при строго спазване на процесуалните правила. Това се посочва в Отворено писмо на председателя на ВАдвС Ралица Негенцова по повод обиските на адвокатски кантори, свързани със схеми за пране на пари. От адвокатурата считат, че това се налага, тъй като "правната рамка и създадената практика не гарантират в достатъчна степен неприкосновеността на адвокатските книжа". ВАдвС призовава още, докато бъдат извършени законодателни промени, разследващите органи при конкретни извършени действия задължително да уведомяват адвокатските съвети, които да посочват адвокати за поемни лица, защото защитниците познават най-добре спецификата на адвокатската дейност.
