ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Работех като пастир в село Куманово, Варненско. Приятел ми каза, че неговият чорбаджия си търси хора за постоянна работа. Взеха ме с кола заедно с част от багажа. Започнах да работя и в началото всичко беше добре. Дойдоха обаче дъждове и снегове. Казах на Станчо – така се казва чорбаджията, да ми вземе дъждобран, тъй като работех по цял ден на открито. Той ми отвърна да си намеря някое парче найлон и да се завивам с него. Така и нищо не направи. А то като си мокър по цял ден навън и като няма къде вечер да си изсушиш дрехите, на другия ден пак си мокър.
Започнах да кашлям. Пих хапчета, но не ми мина. Останах си два дни в стаята, без да излизам на работа. На третия ден дойде Станчо и каза да изкарвам стадото на паша. Болен, не болен – излязох. През деня ми стана много лошо. Подкосиха ми се краката. Започнах да се задъхвам и съм паднал на земята. Друг пастир ме намери и закара стадото при свой човек да го пасе, аз едвам се прибрах във фермата. Вечерта ме втресе и съм паднал от леглото. Когато дойдох на себе си, взех да викам за помощ, но никой не ми обърна внимание. На сутринта ме натириха навън даже без багаж. Станчо щял да ми го докара заедно с личната карта. Мислите ли, че ми ги докара в Куманово?
Станчо ме захвърли като торба с боклук, без да ми даде и лев за заработените дни. По-добре да бях умрял, а не да се мъча.
Керан ИВАНОВ, с. Куманово, Варненско
