ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Опозиционерите на ДСБ и Зелените забравиха обещания и програми – превзеха Агенцията и фонда за приватизация.
Преди броени седмици, Столичният общински съвет решава да обнови състава на Надзорния съвет на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции и на Специализирания общински приватизационен фонд. Най-интересното в решението е, че въпреки стабилното управляващо мнозинство в съвета, опозицията изведнъж превзема ключови места в управлението на двете структури.
Опозиционното нашествие се води от хората на ДСБ. Макар и Радан Кънев да премина през спонтанен катарзис и днес да се представя за върл противник на ГЕРБ, партията му продължава да получава някои от най-апетитните назначения в държавата. Съветничката от ДСБ Марта Георгиева влиза в управлението на Специализирания общински приватизационен фонд. От автобиографията на Георгиева не личи тя да има опита или знанията да поеме такъв пост, но пък зад нея стои мрежата от неправителствени псевдо-зелени НПО-та и грантови бизнес организации. По петите й я следва Иван Велков от Зелените, които наскоро поискаха оставка на правителството на ГЕРБ. ДСБ успяват да вредят и човек в Надзорния съвет на агенцията за приватизация – Трайчо Трайков. Тук назначението е още по-фрапиращо, имайки предвид конфронтацията на Трайков с ГЕРБ.
Конфликтът не се крие само в това, че обявили се за опозиция хора преяждат с власт, но и в предателството към избирателите. Марта Георгиева и Велков от Зелените са избрани в общинския съвет въз основа на крайно леви обещания, граничещи с отявлен социализъм. Тримата искат както да одържавяват частна собственост, така и да стопират инициативи за привличане на чужди инвеститори. Всъщност, съпартийци и съмишленици на Георгиева и Велков от Зелените продължават да водят дела срещу изграждането на третия метродиаметър и завода за преработка на отпадъци, блокирайки и забавяйки изпълнението на ключовите за София проекти. Поблазнени от властта, Георгиева, Пехливанов и Велков очевидно са захвърлили обещания и идеология, заемайки ключови места именно в структурите, които отговарят за приватизацията на общинска собственост.
Освен властта, меките кресла в структурите за приватизация носят и нелоши финансови облаги. През предходния мандат, членовете на надзорните съвети получават месечна заплата, равняваща се на 350% от средната заплата в подопечената им структура или около 35 000 лева годишно на човек.
Издръжката на ръководните кадри само в Столичната агенция за приватизация излиза на данъкоплатеца над 1 милион лева годишно. На всичкото отгоре, шефовете имат навика да наемат и външни консултанти срещу завидни хонорари, като за 2014 са изхарчили над четвърт милион лева по тази линия.
Срещу това разточителство, ръководните кадри предлагат на данъкоплатеца незавидни резултати. Например, през 2013 година приходите от приватизация са едва 5 милиона лева при планирани 12 милиона лева. Стигаме до парадокса, че за продажбата на активи за едва 5 милиона лева, Столична община издържа структура от 40 души и външни консултанти за около 1.5 милиона лева годишно. Отгоре идват и разходите за специализирания фонд за приватизация, който пък трябва да инвестира тези пари. Според някои бивши общински съветници, разходите по администрация на всичките структури за приватизация и по сделките, които те осъществяват, практически надхвърлят приходите.
Черешката на тортата е декларация пред медиите от 2014 на бившия общински съветник и настоящ депутат от ДСБ Вили Лилков, че Столичната агенция за приватизация трябва да бъде закрита, поради своята неефективност. Тогава ДСБ говорят едно, но вършат друго, тъй като Петър Москов, който заема кресло в управата на агенцията, решава да не го напусне. Днес ДСБ отново са в шизофренна ситуация - Марта Георгиева и Трайчо Трайков изглежда не са се трогнали от афишираната пред избирателите позиция и поемат приватизацията на общинска собственост в ръцете си.
Още в Библията е написано: „По делата им ще ги познаете“. За каква опозиционност, принципи и висок морал може да претендират партии като ДСБ и Зелените, когато зад кулисите, техните хора преяждат с власт? Къде се е чуло и видяло по света, опозиционна партия да има повече власт от партия на власт?
Не е изненада, че лицемерието на такива политици няма край. По-изненадващо е, че търпението и наивността на техните избиратели също изглежда безкрайно.
