Последвайте ни в Google News Showcase
На 92 години почина режисьорът Никола Кънев. Завършва режисура при проф. Гриша Островски в НАТФИЗ през 1953. Зрителите ще го запомнят от постановките му в театъра в Перник, Благоевград, Русе, Бургас, Кюстендил. Работи в БНТ и студия за научно популярни филми , Театър на окръзите, заема длъжността директор на театъра в Шумен, Търговище и др. С постановката „В полите на Витоша“ предизвиква недоволството на цензурата по времето на социалистическия режим, тъй като по това време Яворов е считан за буржоазен символист. Комисия от София е специално изпратена за да спре постановката, но след като гледат представлението цензорите, толкова харесват представлението, че позволяват заглавието да остане в репертоара а малко по-късно Яворов е реабилитиран за сценични интерпретации с постановката на „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ отново под режисурата на Кънев.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
От БНТ е уволнен заради подкрепата, която декларира към Събитията по време на Чешката пролет.
Покойният ерудит е преводач на множество пиеси от английски, италиански и немски език. Създател е на федерацията по подводен риболов и е носител на множество международни и национални награди както за театър , така и за филми посветени на подводните богатства. През седемдесетте заснема филма „Черномор“ посветен на изключително интересен био-физиологичен експеримент, целящ изучаването на възможностите на човешкия организъм във водна среда.
Едната му дъщеря, Елена Кънева е актриса а другата Милена Кънева е режисьор на редица документални филми награждавани на високи международни и национални форуми.
Племенникът му, Радан Кънев написа в профила си във Фейсбук: „Напусна ни Последният мохикан...
Живял през различни епохи, за мен той беше последният от поколението, което живо помнеше онази, изгубената България. Преживял като “враг”, един от “бившите хора”, най-хубавите си години, без да се пречупи, без да се озлоби, без да изостави мечтите си, които бяха смели и големи. Над 90 години, умееше да бъде по-млад, модерен и ориентиран във времето си от повечето младежи Винаги усмихнат, енергичен, емоционален, често гневен - във всяка минута толкова жив, колкото мнозина от нас не успяват за цял живот. Чак не можеш да плачеш за него без малко усмивка.И вече искаше да отиде при обожаваната си жена, при родителите си, при моя баща - “братчето ми”, както го наричаше".
