Радев превърна президентската институция в "скъпоизлишна власт"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентската институция в България, замислена като коректив и обединител на нацията, днес изглежда обезсмислена – не поради самата си същност, а заради начина, по който Румен Радев я употреби. Вместо да бъде надпартиен гарант за стабилност, той превърна поста в инструмент за политическо влияние и лично оцеляване.
С поредица от служебни кабинети Радев иззе ролята на премиер, управлявайки чрез назначени министри и без мандат от народа. Този подход, далеч от духа на Конституцията, превърна президентството не в коректив, а в паралелен център на власт – скъп за бюджета и все по-безсмислен за обществото.
Симптоматичен е и скандалът с турската държавна компания "Боташ", при който служебно правителство, назначено от Радев, подписа енергийни споразумения в условия на пълна непрозрачност. Вместо да изисква отчетност, президентът мълчаливо легитимира действия, които оставиха тежки въпросителни за националния интерес.
Към това се добавя и отказът му да назначи ръководители на ключови служби като ДАНС, ДАР и ДАТО. Така институциите, отговорни за националната сигурност, бяха оставени в състояние на парализа и зависимост от временни фигури. С този отказ Радев на практика използва службите като инструмент за политически натиск и личен контрол, вместо като гарант за сигурността на държавата.
И всичко това се случва на фона на внушителна президентска администрация, поддържана с държавни средства и обслужвана от Националната служба за охрана. Стотици служители, сгради и кортежи оставят впечатлението за тежка държавна машина, която работи основно за имиджа на държавния глава, а не за обществения интерес.
Вместо да укрепи президентството, Румен Радев го превърна в „скъпоизлишна власт“ – институция, която поглъща сериозни публични средства, но носи все по-малка добавена стойност за гражданите. Именно заради неговите действия парламентът предприе безпрецедентни промени, орязвайки правомощията на държавния глава и свеждайки ролята му почти до церемониална.
Историята вероятно ще запомни Румен Радев не като обединител на нацията, а като президентът, който превърна най-висшата държавна институция в ненужна и скъпоизлишна.
