ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бивш ултра-националист и близък съюзник на диктатора Слободан Милошевич превърнал се в проевропейски либерал. Това е сръбският премиер Александър Вучич, който ще се опита да спечели още един 4-годишен мандат начело на страната на изборите в неделя. След политическата си трансформация, виждана от критиците му повече като прагматична, отколкото като идеологическа, високият на ръст 46-годишен Вучич сега оглавява усилията на Сърбия да влезе в Европейският съюз. Виждан (от Брюксел) като балкански партньор, на който може да се разчита, едновременно с това той остана приятел и с традиционния съюзник Русия. Този "кооперативен" подход обаче означава, че Западът е готов да „си затвори очите” за притесненията относно вътрешната му политика и отношението на Вучич към критиците му, смята политическият анализатор Джордже Вукадинович. По професия адвокат, Вучич се присъединява към Сръбската радикална партия (СРП) през 1993 година и скоро става част от висшите й кръгове, проправяйки си път с особено яростни речи. По време на войната в Босна между 1992 и 1995 година, той пламенно защитава действията на етническите сърби. „Ако убиете един сърбин, ние ще убием 100 мюсюлмани”, заявява Вучич през 1995г., само дни след клането в Сребреница, където босненски сърби убиват 8000 мъже и момчета-бошняци. През 1998г. той е назначен за министър на информацията от тогавашния президент Милошевич, познат с прозвища като „касапина на Балканите”. Милошевич в последствие почина в ареста на Международният трибунал за бивша Югославия в Хага докато очакваше присъдата си за военни престъпления. Поне до 2007г. Вучич казваше, че домът му винаги ще е „сигурно място” за генерал Ратко Младич, военният ръководител на босненските сърби, който тогава се издирваше от международните прокурори. Критиците му виждат Вучич като авторитарен лидер, който не успява да изпълни реформаторските си и антикорупционни обещания, а вместо това рязко ограничава медийната свобода и централизира властта. „Той предизвиква крайни мнения и от двете страни”, смята Джеймс Кер-Линдсей, специалист по Балканите от Лондонската школа за икономика. Вучич изненада наблюдателите през 2008 година, когато обяви отделянето си от СРП и създаването на прозападната Сръбска прогресивна партия, съвместно с друг бивш радикал – сегашният президент Томислав Николич. „Не крия, че се промених… Горд съм с това”, заяви Вучич в интервю за АФП в края на 2012 година. Префасонираният Вучич описва Сребреница като „ужасно престъпление” и посети мястото на клането, за да отдаде почит. Въпреки това на 20-тата годишнина от трагедията той беше изгонен от там от замеряща го с камъни тълпа. Политическата му кариера стигна висините, когато беше назначен за заместник-премиер (на социалиста Ивица Дачич) след победата на Прогресивната партия на изборите през 2012 година. Две години по-късно той зае и поста на министър-председател след предварителен парламентарен вот, на който спечели гласоподавателите с популистка риторика. Вучич настоява за подобряване на отношенията с Косово, което е ключово изискване за европейското членство и на двете страни. Той спечели аплодисменти и за състраданието си към преминаващите през страната бежанци в рамките на миграционната криза. В сегашната предизборна обстановка Александър Вучич се представя като неуморен работник и единственият човек, който е способен да привлече чуждестранни инвестиции и да осъществи изискваните от ЕС и МВФ икономически реформи. Скорошните успехи в тези сфери включват продажбата на най-големия сръбски металургичен комбинат на китайската „HBIS”. От друга страна Вучич продължава с опитите да намери купувачи за губещи държавни компании и обещава бюджетни ограничения в раздутия публичен сектор, което вреди на популярността му. Малко се знае за личния живот на премиера, но той позволи надникване в хобитата му през 2009г., когато участва в сръбската версия на риалити поредицата „Танцувай със звездите”.
