Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС разкрива защо е невъзможно да успее болшевишката революция на Румен Радев и как Нинова ще превие врат пред прищевките на Киро, Лена и Лорер
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът връчи третият и последен мандат за съставяне на правителство в 46-то Народно събрание на БСП. Какво следва от това? Ако се състави правителство, соцлидерката Корнелия Нинова няма да има думата, тя ще прави това, което Кирил и Асен искат, смята депутатът от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков. Не ви ли омръзна да ни правят на ахмаци, пита той в интервю за "Труд".
БСП има 27 депутати, ИТН - 24, а ДБ - 16. Извинявайте, но партии с толкова мандати не би следвало да могат изобщо да си помислят да съставят правителство! В случая президентът избира да го даде на партията с най-много мандати измежду трите, което е логично. Работата е там, че независимо на кой беше дал мандата, евентуалното ново правителство зависи от волята на ПП, тоест на Кирил и Асен. Изобщо не си въобразявайте, че Корнелия Нинова ще има думата при съставянето на правителство. Тя ще прави това, което Кирил и Асен искат. А малките коалиционни партии, включително ИТН само могат да се съгласяват.
Първото, на което ще бъдем свидетели, ще е унижението на БСП, ДБ и ИТН. Като унижението на ИТН ще е жестоко. Те свалиха предишното правителство с напълно разбираемия аргумент, че не срещат нужното уважение. Понеже ги е страх от предсрочни избори сега ще трябва да превият врат и да се съгласяват с всички прищевки на Кирил, Асен, Лена, Лорер. Ще гласуват и за Бойко Рашков, ще гласуват и закон за КПКОНПИ. Ако поискат от тях да изберат Андрей Гюров за гуверньор на БНБ и това ще направят. Или дори Радостин Василев да стане например министър на регионалното развитие. Предполагам, че ПП ще им дават да пият горчивата чаша на малки глътки, за да преглъщат унижението си по-лесно. Тъй че правителство, създадено с третия мандат ще издържи, колкото дълго Слави Трифонов и неговите колеги издържат на унижението. Могат да си го спестят, разбира се.
Съставянето на служебно правителство е задължение на президента, когато парламентът не може да произведе изпълнителна власт, тоест, това е една нормална конституционна процедура. Но би било наистина много интересно да видим как би изглеждало едно ново правителство на Румен Радев, в сравнение с двете му служебни от него миналата година.
Българските политици по принцип не могат да се извиняват, както трябва да го направи Радев за вдигнатия юмрук, защото възприемат такъв жест като проява на слабост. Досега само Бойко Борисов е показал, че разбира, че способността да се извиниш е проява на сила. Чрез едно ново служебно правителство обаче Румен Радев би имал редкия шанс да поправи някои свои грешки от миналата година. Бих заложил на това, че той ще се опита да помогне на политическата система да започне да се лекува от нанесените u рани, а няма да я тласка в още по-дълбока криза, с цел да стигнем до митичната „президентска република“. Мисля, че той разбира, че дори и България, противно на всякакъв здрав разум да стане „президентска република“, няма никаква гаранция, че точно той ще u е президент. Експериментите с политическата система са много опасно нещо. След експериментът „Кирил и Асен“, които му показаха нагледно действието на поговорката „Храни куче да те лае“, вярвам, че г-н Радев този път ще мери седем пъти преди да отреже.
Напънът на Кирил Петков да се скрие под полата на Бойко Рашков вече става жалък. Тъжно е да гледаш как един човек, който все пак е бил министър-председател, пуска баща си да дава интервюта в защита на детето си и истерично настоява един ноторно провален вътрешен министър да бъде назначен за негова персонална бухалка в силов орган, за да си отмъщава на политическите си опоненти пост мортем. Жалка история, която впрочем показва, че тези хора никога не са имали в главите си идеята да управляват една европейска, правова държава. Тяхната идея от самото начало е била да узурпират властта и да я стискат докато могат, включително с цената на насилие и терор. Обсесията на Кирил Петков и цялото „ПП“ по Бойко Рашков е най-ярката характеристика, която те можеха да дадат на самите себе си, да разкрият що за хора са, какви са техните идеали и за какво всъщност се борят. А лъжеха, че били за почтеност! Почтеност с Бойко Рашков шеф на КПКОНПИ! Много ви моля!
Мантрата „съдебна реформа“ е претекст. Идеолозите на нашата доморасла „революция“ ползваха първо ДБ, после ИТН, а сега и ПП като инструменти за сдобиване с власт, което за благозвучие беше опаковано и продадено като борба за справедливост и за съдебна реформа. Впрочем това са методите на болшевишката революция. Болшевиките първо издигат лозунгите „Цялата власт на съветите!“, „Граби награбеното!“ и прочие, после завземат властта, пускат Троцки, алиас Бойко Рашков - шеф на КПКОНПИ, да удавят страната в терор, докато отзад шайката плячкосва бързо и безмилостно. Всичко се е правело „в името на човека“! Не ви ли омръзна да ни правят на ахмаци? Понеже на нас в ГЕРБ ни омръзна, затова в следващите седмици ще представим нашите виждания за истинска съдебна реформа. Тя ще е съдържателна, а не структурна. Ако има дефицити в правоохранителните системи, те са по-скоро в процесуалните закони, ако щете в административните закони и в никакъв случай не зависят от структурни промени, а още по-малко следва да се израждат в битки за овладяване на един или друг орган. България ще бъде правова държава, в това може да сте сигурни, но не по начина, по който си го представят болшевиките, а по правилния начин. Ние ще гарантираме това.
Много ясно беше казано, че ГЕРБ ще търси обединение за общо управление на основата на евроатлантическите ценности. Ако партии, които твърдят, че изповядват същата ориентация, предпочитат да се коалират с евразийски проксита, това е техен, стратегически проблем. Мантрата „Никога с ГЕРБ“, беше една от най-успешните манипулации, извършени върху политическата система. Всички, които повтаряха тази мантра като под наркоза, не разбраха, че сами се обричат да бъдат зависими от ПП. Затова сега ПП има възможност да диктува, да извива ръцете и да изнудва включително партии с евроатлантическа ориентация, които биха могли да бъдат естествени партньори на ГЕРБ. Надявам се ДБ, например, най-сетне да разберат, че трябва спешно да излязат от наркотичното си упоение, ако не искат да са коалиционен партньор с БСП, докато смъртта ги раздели.
За мен силовото въвеждане на машините в 45-тото народно събрание беше елемент от болшевишката революция, за която стана дума по-горе. Машините при нас изиграха ролята на матросите, които през 1917 г. са окупирали руската Държавна дума. Спомняте ли си впрочем, че машините бяха наложени с два гласа? Сега искането ни да бъде разгледан законопроектът за алтернативно допускане на хартиени бюлетини беше отхвърлено само с един глас. Тази битка наистина придобива епични измерения! За колегите от революционно настроените партии машините са въпрос на живот и смърт. Те буквално обезумяват, когато стане дума за връщане на хартиените бюлетини. За жалост разумни колеги от тези партии, които виждат, че наистина става дума за базисни принципи на демокрацията и за свободата и правото на гражданите да избират, не могат да устоят на революционната целесъобразност и се гънат. Има нещо нездраво в тази фанатичност. Как да не помисли човек, че има нещо нередно? То бива, бива истерия, ама явно тези флашки с нещо са много важни за някого. Както и да е. В този парламент почти не ми се вярва да успеем, макар, че ще опитваме до последно. Но както се вижда напоследък, вълната започва да се вдига и ГЕРБ започва да печели избори отново и все по-убедително с машини. Тъй че, нека хората гласуват смело и с машинен вот да изразят мнението си за машините. Ако не в този, проблемът ще бъде решен в следващия парламент. Като същевременно ще бъдат взети и допълнителни мерки за гарантиране на честността на хартиения вот. ГЕРБ в момента наистина се бори за отстояване на демокрацията в България, въпреки цялата пропагандна машина, която работи срещу нас. България ще бъде демократична и свободна страна, вярвайте ми. Болшевишката революция няма да успее и шайката няма да съсипе и плячкоса страната ни. Ще претърпим известни загуби и ще е трудно възстановяването, но това ще е цената, която като общество ще трябва да платим за това, че позволяваме толкова лесно да бъдем мамени.
С избора на национален празник една държава избира какъв образ иска да изгради за себе си спрямо останалия свят. Като каква иска да представи себе си? Както казаха и моите колеги от ГЕРБ, които се изказаха по темата, ние не можем да оценим каква милост свише ни е дадена да имаме денят 24-ти май, чрез който да можем да съобщим на света, че България е родината на едно от най-великите цивилизационни движения в историята на човечеството - християнизирането на славянския свят. За жалост дебатите в пленарната зала се изродиха в стандартните обвинения в русофобство и спорове дали пък 3-ти март не е по-важната от двете дати. Никой от нас не ги противопоставя, и двете са важни. Истината обаче е, че една червена лампа трябваше да ни светне, когато Путин каза преди няколко години, уж между другото, че „кирилицата е дошла в Русия от македонските земи.“ Веднага трябваше да си дадем сметка, че започва опит този цивилизационен принос на България да бъде заличен или директно да ни бъде отнет. Всяка велика сила, която води хибридна война за умовете, би постъпила точно така. Защото докато националният ни празник е 3-ти март, ние ще сме обречени да благодарим на великата сила, веднъж в годината, челобитно. Ако обаче васалните българи вземат, че решат да обявят за свой национален празник на 24-ти май, май ще излезе, че великата сила трябва да благодари на нас. Вие ако сте велика сила с интереси по тези краища ще допуснете ли това? Никога! Давам ви просто един възможен ракурс на проблема, за да го имате предвид. Този въпрос няма да бъде решен сега, но вярвам, че дискусията в обществото ще продължи. Може пък все някога да стигнем до извода, че можем да се осмелим да обявим на света, че имаме всички основания да смятаме себе си за една от най-древните и с най-големи заслуги за цивилизацията държави, а не някакво си безропотно, малко, балканско васално княжество, за което великите сили се договарят между другото и режат на парчета. Въпросът за мен си остава: имаме ли воля да имаме образ като нация и държава и как искаме да изглежда нашият образ?
