ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тази нощ на живо от Холивуд се раздават наградите на американската филмова академия „Оскар”.
Рано в понеделник сутринта българско време, в „Долби Тиътър“ в Лос Анджелис ще дойдат най-големите звезди на Холивуд, за да бъдат връчени 94-тите награди „Оскар“.
Гледайте НА ЖИВО:
Надпревара за най-добър филм
Номинираните за най-добър филм са: "Белфаст", "Кода" на Шан Хайдер, "Не поглеждай нагоре", "Карай колата ми", "Дюн", "Методът „Уилямс", "Licorice Pizza", "Улицата на кошмарите", "Силата на кучето" и "Уестсайдска история". Основното съперничество се очертава между "Силата на кучето" и филма на Хайдер.
Кой е номиниран
Друга последица от пандемията е разцветът на стрийминга. Докато преди участието на филми, произведени от видео услуги, най-вече "Нетфликс", в награди и фестивали се възприемаше като нещо екзотично, сега е ясно, че те са се превърнали в сериозна конкуренция за холивудските студия. За трета поредна година "Нетфликс" става най-номинираното студио, като отнема титлата на холивудския гигант "Дисни". Миналата година услугата за стрийминг имаше 35 номинации, а тази година - 24. Въпреки това той все още не е спечелил най-престижната награда - за най-добър филм - но това е само въпрос на време. Особено като се има предвид, че "Силата на кучето" (The Power of the Dog) на новозеландката Джейн Кемпиън от "Нетфликс" е един от основните претенденти в тази категория.
Следват стриймингът на "Дисни" с 23 номинации и "Уорнър Брос" с 16. Трябва да се има предвид, че само филмите на "Дисни" са пуснати в традиционния боксофис, докато всички проекти на "Ворнър" са пуснати едновременно в стрийминг услугата на HBO Max+, което още веднъж потвърждава доминацията на видеоуслугите в съвременния Холивуд.
По отношение на броя на номинациите първите пет филма са следните: "Силата на кучето" на Кемпиън с 12 номинации, "Дюн" на Дени Вилньов с 10, "Белфаст" на Кенет Брана и "Уестсайдска история" на Спилбърг със 7, "Методът "Уолямс" на Рейналдо Маркъс Грийн с 6, "Не поглеждай нагоре" на Адам Маккей, "Карай колата ми" на Рюсуке Хамагучи и "Улицата на кошмарите" на Гийермо дел Торо с 4.
Джейн Кемпиън стана първата жена в историята, номинирана два пъти в категорията за най-добър режисьор. "Силата на кучето" пък е първият филм, режисиран от жена, който получава десет номинации. Рюсуке Хамагучи стана третият японец, номиниран за режисура, а филмът му "Карай колата ми" е първият японски филм, който се състезава за най-добър филм. Освен това Трой Коцур стана първият глух актьор, номиниран за поддържаща роля. Партньорката му в "CODA: Child of Deaf Parents" (който, между другото, е първият оригинален проект на Apple, номиниран за "Оскар") Марли Матлин става първата глуха актриса, отличена от Академията през 1986 г. за филма "Деца забравени от Бога". За първи път две ЛГБТ+ актриси - Кристен Стюарт и Ариана ДеБоуз - бяха номинирани в една и съща година. Пол Тазевел става първият чернокож американец, номиниран в категорията за най-добри костюми за работата си в "Уестсайдска история".
Прогнози и фаворити на критиците
Филмът "Силата на кучето" е фаворит за няколко награди, но със сигурност ще има и изненади. Филмовите експерти на BBC Никълъс Барбър и Карин Джеймс дават своите прогнози за големите категории.
Най-добър филм
"Силата на кучето", уестърнът на Джейн Кемпиън, който всъщност не е уестърн, е шедьовър - красиво направен, блестящо изигран и съсредоточен върху вредните последици от социалните и сексуалните очаквания. Филмът е наистина най-добрият за годината. Но... "Кода" се отличава с толкова много неща, които обикновено се харесват на гласуващите за "Оскар", с историята на малкия човек, с глухия актьорски състав и с емоционалността, която е далеч от сдържаността на Кемпиън.
"Кода" е по петите на "Кучето" - но никой от другите филми не притежава такава дълбочина, интрига или сила на въздействие. "Силата на кучето" трябва да спечели.
Най-добър актьор
За Уил Смит е чест да бъде номиниран за трети път. Той е претендент за наградата за най-добър актьор два пъти преди това, но изпълнението му като бащата на Серена и Винъс Уилямс в "Методът "Уилямс" е с напълно подходящ за "Оскар" баланс между харизма на филмова звезда и лишена от блясък автентичност. Бенедикт Къмбърбач обаче трябва да спечели. Персонажът му на озлобен, конфликтен каубой във филма "Силата на кучето" е сложен, завладяващ и на километри от нацупените учени, които той обикновено играе.
Все пак приносът на Смит като че ли е по-ценен - като решителния баща на Серена и Венера Уилямс, Уил Смит прави филма работещ.
Най-добра актриса
Стратегията в актьорската игра на Джесика Частейн в посредствения "Очите на Тами Фей“ сработи достатъчно добре, за да ѝ донесе наградата на Гилдията на филмовите актьори и най-вероятно "Оскар". Щеше да е чудесно Оливия Колман да спечели за невероятно честното си, фино изпълнение на конфликтна майка в "Изгубената дъщеря", но да нейна победа тази година е в сферата на фантазиите.
Трима от петте номинирани се превъплъщават в образи на известни личности, а това винаги се харесва на гласуващите в Академията. Кристен Стюарт играе принцеса Даяна в "Спенсър", Никол Кидман - Люсил Бол в "Да бъдеш Рикардо", а Джесика Частейн - Тами Фей Бейкър в "Очите на Тами Фей".
Критиците обръщат внимание и на Пенелопе Крус в "Паралелни майки" на Педро Алмодовар.
Най-добър актьор в поддържаща роля
Трой Коцур досега е спечелил „Бафта“ и Наградите на критиците и актьорите за ролята си на глух рибар, пушещ дрога, в „Coda“ - всеки път произнасяйки очарователна реч на американски жестомимичен език. Как може Академията да устои? Но може би истински правилният избор би бил Коди Смит-Макфий за "Силата на кучето". Той е точно толкова странен и магнетичен, колкото е Бенедикт Къмбърбач в същия филм.
От друга страна Коцур ще влезе в историята като първия глух актьор, спечелил "Оскар", което е привлекателен плюс за гласуващите в Академията. Колкото и добър да е Коцур обаче, Коди Смит-Макфий заслужава да спечели за хитрото си, нюансирано изпълнение в "Силата на кучето" като млад мъж с много тайни.
Най-добра актриса в поддържаща роля
Тук няма напрежение. Ариана ДеБоуз е спечелила всички водещи награди досега за магнетичната си певческа/танцова/актьорска роля в "Уестсайдска история". Тя е прекрасна, „динамо“ на екрана. В тази категория, пълна с големи възможности, наградата би трябвало да отиде при Кирстен Дънст за болезнено истинското ѝ изпълнение на нещастната, неуверена в себе си съпруга в "Силата на кучето", но тихи изпълнения като нейното рядко печелят наградата.
Ариана ДеБоуз е пламенна, забавна и уязвима в "Уестсайдска история" - и това дори преди да стигнете до пеенето и танците ѝ - така че тя заслужава "Оскар", който почти сигурно ще спечели. Удивителното е, че Рита Морено печели "Оскар" за същата роля в оригиналния филм "Уестсайдска история" преди 60 години.
Най-добър режисьор
Джейн Кемпиън е в списъка на най-добрите режисьори за "Пианото" през 1994 г. Тази година тя би трябвало и ще спечели "Оскар" за "Силата на кучето". Всеки филм, който е номиниран в 12 различни категории трябва да има изключителен ръководител.
Джейн Кемпиън губи от Стивън Спилбърг в тази категория преди 28 години, когато е номинирана за "Пианото" и за "Списъкът на Шиндлер". Това е нейната година и най-сигурната победа за "Силата на кучето" - великолепно произведение на изкуството - от сценария, който Кемпиън е написала, през актьорската игра и темпото, които е направлявала, до фино изобретателните визуални ефекти. При силна конкуренция като Спилбърг за "Уестсайдска история", Кемпиън е най-добрият режисьор на годината, както ще се съгласят гласуващите за "Бафта", режисьорската гилдия и най-вероятно за Оскарите.
Що се отнася до останалите кандидати, присъждането на "Оскар" на Кенет Брана за "Белфаст" би било ужасна грешка, защото в този носталгичен филм британецът за пореден път доказва, че е лош режисьор.
Най-добра оригинална музика
В тази надпревара се изправят Ханс Цимер, който вече спечели "Бафта" за зловещата си, изпълнена с електроника музика към "Дюн", и Джони Грийнууд за "Силата на кучето". Гласуващите за "Оскар" явно харесват Цимер. Това е 12-ата му номинация, но той е печелил само веднъж - за "Цар Лъв" през 1994 г., така че те може да се наклонят към него. Наградата обаче трябва да отиде при Грийнууд. Неговата изтънчена музика, зловеща, но без да е тежка, която се позовава на традиционните уестърни, но същевременно създава нещо съвсем ново, идеално подхожда на визията на Кемпиън.
Най-добър адаптиран сценарий
Отново трябва да спечели "Силата на кучето". Нищо друго не се заиграва толкова с перспективите и очакванията.
Би било чудесно също, ако изящната адаптация на Маги Джиленхол по "Изгубената дъщеря" на Елена Феранте си подели Оскара със смелия и интелигентен сценарий на Джейн Кемпиън за "Силата на кучето".
Най-добър оригинален сценарий
"Най-лошият човек на света" трябва да спечели за автентичния си и трогателен поглед към кризата на личността на една жена и нейните романси. Но номинацията сама по себе си е изненада за това норвежко езиково бижу. Вероятният победител ще бъде "Licorice Pizza" на Пол Томас Андерсън - филм за съзряването, чието действие се развива в Лос Анджелис - място, близко до сърцата на много от гласуващите, както и до домовете им.
Полуавтобиографичният "Белфаст" на Кенет Брана има предимство тук, въпреки че "Licorice Pizza" на Пол Томас Андерсън получи наградата "Бафта". Би било добре също "Не гледай нагоре" да спечели, колкото и да е несъвършен, защото всеки, който напише апокалиптична сатира за климатичната криза, заслужава награда.
Най-добър анимационен филм
Трудно ще бъде за някой анимационен филм да се конкурира с "Енканто" - семейна приказка на "Дисни", изпълнена с цветове, магии и хитови песни на Лин-Мануел Миранда. Но "Бягство" може би трябва да е победителят. Много говори фактът, че сърцераздирателната хроника на живота на бежанците на Йонас Похер Расмусен е номинирана и в категориите за международен игрален и документален филм. "Бягство" има голяма подкрепа от страна на гласуващите и високопоставени филмови дейци, включително Бонг Джун-хо. Но абсолютно очарователният мюзикъл "Енканто" ще спечели, и би трябвало, със своята жива, топла, приобщаваща история за едно вълшебно семейство.
Най-добър международен игрален филм
"Карай колата ми", тричасовата адаптация на разказа на Харуки Мураками, печели награди навсякъде и е номиниран за четири Оскара: за най-добър международен филм, най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий. Със сигурност ще спечели в тази категория, ако не и в още една или две.
Този красноречив японски филм за скърбящ театрален режисьор и чувствителната млада жена, която го вози, е близо до "Силата на кучето" за най-добър филм като цяло. Фактът, че е номиниран и в тази главна категория, е знак колко високо го оценяват и гласуващите за "Оскар".
Най-добър международен игрален филм
"Карай колата ми", тричасовата адаптация на разказа на Харуки Мураками, печели награди навсякъде и е номиниран за четири "Оскар"-а: за най-добър международен филм, най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий. Със сигурност ще спечели в тази категория, ако не и в още една или две.
Най-сигурният залог за Оскарите е филмът на Рюсуке Хамагучи "Карай колата ми" да спечели наградата за международен филм. За мен този красноречив японски филм за скърбящ театрален режисьор и чувствителната млада жена, която го вози, е близо до "Силата на кучето" за най-добър филм като цяло. Фактът, че е номиниран и в тази главна категория, е знак колко високо го оценяват и гласуващите за "Оскар".
Най-добра кинематография
Ще стане ли Ари Вегнер първата жена, спечелила "Оскар" за операторско майсторство? Да. Трябва ли? Абсолютно, а поправянето на начина, по който жените са били изключени от тази категория досега, е само благодатна нотка. Сияйната, нажежена кинематография на Вегнер придава на "Силата на кучето" размах, реалистичност и служи на артистизма на Джейн Кемпиън и нейната любов към изкривените линии, когато героите ѝ се вглеждат в пейзажа или се поглеждат един друг, с похот или заплаха.
Грейг Фрейзър също трябва да спечели за огромните пустинни гледки, които показва на екрана в „Дюн“. Може би и Януш Камински трябва да спечели за "Уестсайдска история", защото камерата му се върти из Ню Йорк с цялата елегантност и пъргавина на заснетите танцьори.
