Разделение между етническите българи и в Украйна! Едните бягат от мобилизация, други я считат за свой дълг
Има и доброволци, които се бият срещу бунтовниците на Путин
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Десетки етнически българи са загинали заради кризата в Украйна. За това съобщиха пред Би Ти Ви организациите на нашите сънародници в страната в криза, информира медията. Освен заради военните действия някои са починали от глад. Български правозащитници настояват за хуманитарен коридор.
Последните данни, които Би Ти Ви съобщава, цитирайки eтнически българи в Болград и Измаил, са, че в момента започва концентрация на украински войски към границата на Южна Бесарабия с Украйна. Това става при два много важни моста – край молдовското село Паланка и на юг при Белгород Днестровский.
Линията на картата свързва заселената от българи област с континенталната част на Украйна. А целта на струпването на войските е тази част да бъде изолирана. Причината – масовият отказ на българи и гагаузи да бъдат мобилизирани.
Много от бесарабските българи, с които от телевизията са се свързали, не пожелали лицата им да бъдат показвани и имената им - споменавани, от страх, съобщава на сайта на Би Ти Ви. По думите на една от тях има загинали от Бесарабия - 40 войници.
„Като вземем предвид, че Одеска област трябва да даде 4500 мобилизирани за украинската армия, само от Болградски район трябва да бъдат мобилизирани над хиляда човека, то излиза, че повечето с повиквателни трябва да бъдат българи и гагаузи от Одеска област в армията”, казва бесарабският българин Иван Иванов и допълва, че има данни за убити бесарабски българи.
Колко точно са жертвите, не се знае заради характера на военните действия. Украинската армия не влиза в контактен бой, а воюва основно с реактивни снаряди.
„Така че там от хората нищо не остава. В Одеса на погребенията пише, че са само хирургични отпадъци. Тези, които загиват и ги докарват в гробове, нито една стотинка не им се компенсира и българите събират помощ за семействата – за погребение, за да се помогне на тези семейства”, допълва Иванов.
Има и етнически българи, които смятат, че е техен дълг да се бият за Украйна.
„Има доброволци, има и в националната армия. Те изпълняват своя дълг пред родината и има загинали хора. Наградиха едни летец на хеликоптера, той е българин”, казва Петър Русев, който е депутат в местния съвет.
Такава позиция зае и посланикът на Украйна в София Микола Балтажи в ефира на Би Ти Ви.
„Става дума не за тотална мобилизация, а за частична мобилизация. Всички граждани на Украйна са равни пред закона. Няма дискриминация по религиозен или етнически признак. Това, което стана в Одеска област, е в резултат на недостатъчно информиране на хората за мобилизацията”, коментира той.
Нужда от хуманитарна помощ
В същото време правозащитници настояват за хуманитарна акция.
„Нашата идея е да им се даде хуманитарен коридор, за да ги спасим, и да им се даде съкратена процедура за гражданство”, настоява Атанас Стефанов от Движение „Приятели на Русия и православните народи”.
Митко Грозев от Български народен събор казва, че събират дрехи и храни, които са най-необходими.
Организациите настояват с акцията да се ангажират и Червеният кръст, православното духовенство и държавата.
В Южна Бесарабия, която е географски район в Украйна, българите са между 230 000 и половин милион. В лилавите квадратчета на картата се вижда къде е компактното българско население, заселило се там в началото на 19-и век, когато бяга от кърджалиите в османската империя.
Ужас в Донецк
Междувременно продължава ужасът в Донецк. Стотици хора с месеци живеят под земята заради военния конфликт.
Стотици хора обитават подземието на бивш културен център в Петровски район на Донецк. Много от живеещите там са останали без дом и това е тяхната единствена алтернатива. Последната масирана бомбардировка е била преди седмица.
„Дойдохме тук, защото ни бомбардират всеки ден. Дойдох тук за постоянно на 2 август. Поверили са ми да се грижа за дете на 4 години. Антоша. Имаме дом наблизо, но живеем тук”, казва жена.
На метри под земята за десетки деца ежедневието минава в игри между бетонните стени. Те не посещават училище. Някои от тях не са излизали на открито от началото на януари. Тесните помещения са пригодени с подръчни средства, за да обслужват единствено основните нужди на обитателите.
А докато стотици местни жители се крият в подземията, на улиците и в центровете за раздаване на хуманитарна помощ краят на войната изглежда твърде далеч.
На този фон световните лидери продължават с опитите за решаване на кризата. Инициативата на канцлера Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд дава плаха надежда.
В рамките на денонощие двамата висши политици направиха една совалка между Киев и Москва, за да обсъдят с президентите Петро Порошенко и Владимир Путин нова инициатива за спиране на огъня. Конкретен резултат няма, но утре предстои ново обсъждане между четиримата във видеовръзка.
