РАЗКРИТИЕ НА ПИК: Бивш служебен министър на Плевнелиев раздуха скандала с "Голямото плюскане" - ето как изригна за "телешките русалки" в Националната галерия
Последвайте ни в Google News Showcase
ПИК разкри кой е родоначалникът на скандала "Голямото плюскане" в Националната художествена галерия - Двореца. Това е бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов в служебното правителство на Марин Райков, назначено от експрезидента Росен Плевнелиев.
Самият Попов е журналист, писател и преводач, който след 1989 г. открива първата частна галерия у нас в дома си, която нарича "357". Не става ясно дали Юлиян Попов е бил на скандалното събитие, станало известно като "Голямото плюскане" в Националната художествена галерия, но той пръв публикува на стената си във Фейсбук снимка от саламената вакфаналия, направена от Мария Василева, още вечерта, в която тя се състои, а преди това е открита изложбата на т.н. Ода Жон - на 22 ноември в 21.14 часа, с надпис "Русалка от салам, полегнала в Националната художествена галерия".
Мария Василева пък е бивша шефка на Софийската художествена галерия и част от скандалния кръг на шефката на галерията Яра Бубнова, която е и директор заедно с Недко Солаков на частния Институт за съвременно изкуство.
Ето какво пише по повод на целия скандал Юлиян Попов на стената си:
"Съжалявам, че дадох тон на гневни хули по адрес на инсталацията с русалките от телешки салам на млада българска художничка живееща във Франция (чието изяждане я превръща - инсталацията, не художничката - в “перформанс”), когато спонтанно и развеселено препубликувах тази снимка. Нямах подобно намерение. Надигнаха се много страсти около русалките и светостта на Националната галерия.
Всичко щеше да бъде много по-ясно ако бяха сложили русалките в бронзовата къща, която щеше да бъде техен естествен дом, и ако русалките бяха изядени от случайни минувачи, вместо от интелектуалния елит на нацията. Но и така стана разговор за смисъла на изкуството, което не е лошо. Деривативните творби са творби, макар и втора прясност и не бива да сме прекалено строги към тях."
След като скандалът вече е във вихъра си, шефката на Националната галерия Яра Бубнова се оплита като пате в кълчища в невчесаните мисли на обясненията си, а целият кръг на т.н. Институт за съвременно изкуство начело с Недко Солаков, с който в конфликт на интереси е свързана и самата Бубнова, скача да обяснява, че саламената вакханалия е изкуство и "пърформанс" с дълбокоумни послания, които се нуждаят от още по-дълбокоумни тълкувания, Юлиян Попов пише:
"Малко по-сериозно за телешките русалки в Националната галерия: Проблемът им е, че в тях няма нищо скандално. Може би са забавни, може би са пошли, може би в друг контекст биха били дори провокиращи, но всъщност са посредствен опит за артистично изказване, което увисва във въздуха.
Това не е българският Салвадор Дали, Марсел Дюшан или Демиън Хърст. Техните появи са били скандални, правили са пробиви, обръщали са представи.
Телешките русалки са просто варени-недоварени. Те са доста подобни на така наречената бронзова къща, която направи тежки напъни да се представи за дълбоко послание, но се оказа обикновено скеле. Националната галерия по своята дефиниция не е място за самоцелни експерименти, още по-малко за обречени посредствени експерименти.
Историята на българското изобразително изкуство е крехка и има нужда да се обгрижва и осмисля, ако искаме да носи някакво послание. Националната галерия е крайно деликатна институция. Лошото е, че половинчатата пошлост на русалките нито се вписват в галерията, нито я предизвиква. Надявам се, че поне ще бъдат урок за това как не трябва да се управлява това и без това сериозно разнебитено място."
Очевидно е, че скандалът не е приключил и че министърът на културата Боил Банов все пак ще трябва да предприеме някакви мерки за неговото потушаване без страх, че под прозорците му ще се съберат протестиращи. Той непрекъснато се позовава на предшественика си Вежди Рашидов, а под неговите прозорци постоянно клечаха потестърите на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев, понеже отказа да даде Червената къща на жената на Иван Кръстев, но той не е станал по-лош творец от това. И за разлика от Прокопиев, протестърите и т.н. ще остане в добрата страница на историята на България.
