РАЗКРИТИЕ: Офшорки надничат зад "Еврохолд", купувачът на ЧЕЗ със съмнителни фирми
Последвайте ни в Google News Showcase
И офшорки изскачат зад „Еврохолд“ - купувача на ЧЕЗ, сочи справка в публичните регистри. Преди дни стана ясно, че дружеството иска да купи най-голямото ЕРП у нас въпреки липсата на опит в тази сфера и пренебрегвайки скандалния си минал опит в Гърция и Румъния. Документи показват, че централната банка на Атина 3 пъти е отрязала дружество от групата, което се опитало да купи клон на голяма застрахователна компания. Друга фирма на кандидата пък е била глобена в Румъния за картелно споразумение.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Сега се оказва, че зад „Еврохолд“ изскачат и офшорни дружества с неясни капитали. Такъв е случаят с дружеството „Синтетика“, което преди години е било създадено да се занимава с несвойствените за „Еврохолд“ дейности.
В момента в свързаното с купувача на ЧЕЗ дружество като собственик се появява кипърската „Камалия трейдинг лимитид“, която от своя страна е записана като участник в собствеността на 5 фирми, регистрирани в България. Сред тях е и „Евротрък“, която според регистрите има индиректни връзки с купувача на ЕРП-то за Западна България.
Едно от дружествата, в които „Еврохолд“ участва като собственик, се занимава със застрахователна дейност. За него също има данни за офшорно участие. Справка за него показва, че действителен собственик по Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, известен още като закона за офшорките, е записана фирма, регистрирана в данъчното убежище на британския остров Джърси, пише в. "Монитор". Става дума за „Саут-истърн юръп фънд“. Интересното е, че за неин представител е записан предишен (втори поред) действителен собственик на застрахователната фирма, а именно „ЕС и партнърс лимитид“, също регистрирана във въпросната офшорна зона на британското островче в Ламанша. Друг интригуващ факт е, че като собственици на офшорката „Саут-истърн юръп фънд“ са записани четирима гръцки граждани, като единият от тях е на преклонната възраст от 80 години.
Купувачът на ЧЕЗ е имал проблеми с регулаторните власти в две балкански страни - Гърция и Румъния. Там съседите са установили, че „Еврохолд“ не е подходящ за различни сделки и развиване на определена дейност заради това, че се финансира основно с кредити.
Според председателя на комисията по енергетика в парламента Валентин Николов трябва задължително да се проверяват купувачите на стратегически активи от инфраструктурата на България дали нямат връзки с офшорни фирми. По думите му не е незаконно офшорни компании да са сред купувачите и да участват в обществено поръчки. „Най-малкото обаче, когато службите установят, че има офшорна фирма, трябва да проучат произхода на капиталите им и кой стои зад тях, защото в офшорните зони, освен че се укриват данъци, се крие и собствеността, и нерядко и мръсни пари. Затова в случая е хубаво да се знае кой е собственикът, защото все пак става дума за обект от стратегическо значение“, смята депутатът от ГЕРБ.
Историята на продажбата на електроенергийния бизнес на ЧЕЗ в България е с няколкогодишна история. Освен фирмата на Гинка Върбакова имаше и трети кандидат за дружеството - индийcĸaтa "Индия пayъp".
Също през април КЗК започна извънредна проверка в "Еврохолд България" именно заради сделката. Целта беше да се изследва актуалното финансово състояние на дружеството и да се прецени дали то има капацитет да придобие бизнес, от който зависи стабилността на електроенергийните доставки за Централна и Западна България. За действията на регулатора бяха информирани още прокуратурата и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Засега няма данни какви са резултатите от проверката и дали тя още продължава.
Последното развитие около процедурата се случи в средата на април, когато българската "Еврохолд България" се включи като кандидат-купувач и получи ексклузивитет в преговорите. През миналата седмица стана ясно, че родната фирма ще плати 350 млн. лв.
