ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цветът, който се свързва с кралските особи още от древни времена, е лилавото. Персийският шаханшах (цар) Кир II Велики превръща лилавия цвят в основен за своето царско облекло. Някои от римските императори дори забраняват на останалите да носят лилаво със закон, чието нарушаване води до смъртна присъда.
Във Византийската империя цветът е ценен изключително високо. Византийските владетели носели само лилави роби, подписвали заповедите и договорите си само с лилаво мастило, а за децата им се смятало, че са „родени в лилаво“. Причината за избора на именно този цвят е много проста Векове наред лилавата боя се е продавала единствено в древния финикийски град Тир (дн. Ливан).
Финикийското лилаво е произвеждано от специален вид морски охлюв, известен като „Bolinus brandaris“, който бил толкова рядко срещан, че теглото му се измервало в злато. За да създадат лилавата боя, занаятчиите трябвало да отворят черупката на охлюва, да отделят веществото, което оцветява, и да го оставят на слънчева светлина за определено време.
За няколко грама качествена боя били използвани над 250 000 охлюва. Резултатът обаче си заслужавал – дълготраен и наситен лилав цвят. Дрехите, оцветени с рядко срещаната лилава боя, били изключително скъпи Килограм лилава вълна струвал повече отколкото някои хора изкарвали за година. Властта над лилавия цвят от страна на управляващите намалява след падането на Византийската империя през XV в., но въпреки това цветът става достъпен за повече хора едва през XIX в., когато първите изкуствени бои навлизат на пазара.
