Разсекретен документ на ЦРУ: Киро Глигоров отказал 100 млн. долара за промяна на името на Македония, търсел подкрепа от България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разсекретен документ на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) от 6 ноември 1992 г. разкрива, че тогавашният президент на Македония Киро Глигоров е отказал финансова оферта от 100 милиона долара, свързана с искане за промяна на името на държавата, предава бТВ.
Според документа предложението е било направено от гръцки представители в период, когато младата държава се е намирала в тежка икономическа ситуация след разпадането на югославския пазар и международната изолация.
В анализа на американското разузнаване се посочва, че въпреки сериозните икономически трудности Глигоров е отхвърлил предложението. В документа се отбелязва, че той е определил гръцките искания като „нерационални“ и е подчертал, че страната няма териториални претенции към Гърция или към други съседни държави.
Докладът на ЦРУ описва Глигоров като опитен политик, който се е стремял да балансира сложните политически процеси на Балканите след разпадането на Югославия. Според документа основен приоритет за него е било международното признаване на Македония и запазването на стабилността в региона.
В същия доклад се посочва, че Глигоров е изразявал недоверие към политиките на тогавашните лидери на Сърбия и Хърватия – Слободан Милошевич и Франьо Туджман, които според него са имали ключова роля в разпадането на югославската федерация.
Документът също така отбелязва, че македонският президент е поддържал дипломатическа координация с босненския лидер Алия Изетбегович с цел защита на суверенитета на техните държави в условията на регионална криза.
В анализа се посочва още, че за да ограничи влиянието на радикалните политически течения в страната, Глигоров е търсел по-тесни връзки със съседни държави, сред които България и Турция, както и политическа подкрепа от западни сили като САЩ, Великобритания и Франция.
Според анализа на ЦРУ Глигоров е бил изправен и пред вътрешнополитически предизвикателства, включително натиск от националистическата опозиция и искания от албанското малцинство. Неговият политически модел е бил насочен към изграждане на гражданска държава, основана на индивидуални права.
Киро Глигоров беше първият президент на независима Македония, избран през 1991 година, и остана на поста до 1999 г. Той почина на 1 януари 2012 г.
