Разследване на ПИК! Истината за Плевнелиев, Прокопиев и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Рупорите на атаките срещу мен са Росен Плевнелиев и Иво Прокопиев. Битката в държавата е за възстановяването на кръга „Капитал” във властта”, обяви Делян Пеевски пред ПИК.
Предизвикани от думите му, решихме да „обърнем прожектора” в разследване за медийните тролове около Прокопиев.
Оказва се, че съществува мрежа от печатни издания и сайтове с трудно проследима собственост, обединени единствено от интересите на бизнесмена Иво Прокопиев и президента Росен Плевнелиев, които формират мощна пропагандна машина
В агитацията са впрегнати и бивши и привидно отделили се от него дългогодишни кадри на медийната му група. Те се водят едновременно издатели, независими публицисти, блогъри, но както и автори в изданията му. Чрез бившите си служители Прокопиев пробутва тези и манипулации, които обслужват бизнес и политическите му цели, като се позовават на „първоизточника“ - класически трик за изпиране на информацията.
Като ас в групата се откроява бившият кадър на „Икономедиа“ - Николай Стайков, за когото специално беше създаден сайтът „Норешарски“, предназначен основно за отразяване на протестите срещу правителството и за тиражиране на пропрезидентски новини.
Противно на правилата няма посочено седалище на претендиращото за прозрачност и демократичност електронно издание, въпреки че в репортажа на френско-немската телевизия за културни прояви ARTE Стайков се появява в луксозен офис.
Сървърът, откъдето се хоства и управлява страницата Noresharski.com, е в Сан Диего, Калифорния. Регистриран и поддържан е от компанията за предоставяне и поддръжка на домейни Tierra.net.
Стайков направи истинска кариера в площадната журналистика. В сайта на „Капитал“ от 1998 г. насам фигурират 157 негови статии, което не е голямо постижение за такъв дълъг период, но показва, че като журналист във вестника Стайков се е занимавал само с икономика. Сега е сменил ресора с политика. Като автор на седмичника, в който е бил на заплата, Стайков се изявява отново покрай протестите, преди да се създаде т. нар. Антиправителствена информационна служба (Норешарски.ком”), на която той се води координатор – непозната в гилдията позиция.
Николай Стайков има сестра и през нея е минала сделката за бивше пристанище в близост до Първа атомна, показа разследване на в. „Телеграф“. Чрез нея обкръжението около енергийния олигарх и медиен бос Иво Прокопиев и президента Росен Плевнелиев се е целело към една от най-апетитните хапки в родната енергетика – доставките за АЕЦ „Козлодуй”.
Стайков формално се е разграничил от бившия си работодател през юли 2007 г., когато влиза като миноритарен акционер във фирмата за създаване и поддържане на електронни сайтове „Финсити България”. Собственик на 76% от капитала й към онзи момент обаче е именно „Икономедиа”.
През 2009 г. излиза от дружеството, поне проформа. Собствеността също е променена. Така в момента Стайков има участие само в други три фирми. Две от тях са дружеството за предоставяне на интернет услуги и на медийно съдържание по електронен път „Диджитал Маркетинг Солюшънс”, където е съсобственик заедно с още двама души, и „Диджитал С”, където е съакционер със сестра си Искра Стайкова.
Проверката във финансовите отчети на фирмите показва, че поне на хартия оборотът и на двете е в рамките на суми, твърде скромни за размаха на Стайков, който освен координатор на антиправителствената информационна служба се оказва и представител за България на „Хюманлайн лимитед Хонконг”, регистрирана в едноименната офшорна зона.
Любопитен аспект впрочем е, че Законът за офшорките забранява участието на такива фирми и в медиите.
„Хюманлайн лимитид Хонконг” не е вписано в Търговския регистър, а единственото място, където има информация за обекта му на дейност, е сайтът на БТПП. Там пише, че се занимава с „консултантска дейност и прелицензиране на дигитални изображения”.
Бивш кадър на Иво Прокопиев е и коментаторът в „Дойче веле“ Иван Бедров, активно отразяващ протестите в посоката, която се харесва на кръга „Капитал“. Бедров работи за телевизията на Прокопиев Re:TV до 27 ноември 2009 г., когато е обявено, че каналът се закрива. По ирония на съдбата новината за спирането на Re:TV е прочетена в ефир именно в неговото предаване.
„Скоро може да има ниша за нов вестник“, съобщи сензационно преди няколко дни в профила си във фейсбук Николай Стайков.
В същия пост във той заявява: „Всичките ми приятели журналисти в печатни медии да се чувстват тагнати“.
Дни след това се разбра, че е тагнал първо приятеля си Бедров.
На 14 февруари изпълнителният директор на „Софарма” АД и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев съобщи, че дава старт на ново издание. На 1 март тръгваинформационно-аналитичен сайт „Зебра”, който е поверен на бившата главна редакторка на вестник „Труд“ Светлана Джамджиева. Предстои да бъде издавано и месечно политическо издание.
Офисите ще са в сградата на „Софарма”, а в Патентно ведомство, за класа „печатни издания”, марката е регистрирана на „Икономедия”.
„Заложих на хора, с които съм работил и мисля, че това ще е един успешен проект”, коментира Донев пред „Офнюз“. „Към сайта и списанието ще се присъединят хора от поне 4 медии, главно от пресата“, допълва Джамджиева, като посочи името на Бедров.
И Донев, и Джамджиева обаче пропуснаха да си припомнят за скандалната си скайп-кореспонденция, излязла в ПИК под формата на сериал. От нея личи, че Донев е бил изрекетиран от Борисов и Цветанов да продаде „Труд” и „24 часа”.
Опасни връзки
Активистите на протестите се позовават на „Дневник“ и „Капитал“. Те на свой ред ги отразяват и им дават трибуна. Същата избирателна критичност проявяват и няколко други медии, сред които присъдружната на Реформаторския блок агенция „Медиапул“.
Проверката в who.is показа, че съвпадението не е случайно. Това електронно издание чисто и просто се поддържа от capital.bg.
Свързва ги също така и това, че традиционно печелят най-големите грантове на фондация „Америка за България”. Финансираната от правителството на САЩ неправителствена организация е основен донор на изолирана група от медии и организации с активна роля в протестите за събаряне на правителството. „Америка за България“ е инжектирала в „Дневник“ и „Капитал“ 3.3 млн. лв., а в “Медиапул“ - 1.2 млн. лв.
Близкото до издателите на „Капитал“ списание „Едно“ е напомпано на няколко транша с 600 хил. лв. Тези данни бяха изнесени в края на миналата година на кръгла маса при представянето на резултатите от изследователски проект на Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман“ за темите табу в българските онлайн издания за 2012 г.
Напълно разбираемо, това също се оказаха теми табу за изданията на „Икономедиа“, отново солидарно подкрепени от „Медиапул“.
Същата обвързаност се вижда и при раздаването на награди за отличили се блогъри, журналисти и автори в споменатите медии, иначе казано – активно допринасящи за каузата на протестите.
Безспорният фаворит на кръга „Капитал“ е блогърът Иво Божков, титулуван за „Човек на годината“ в онлайн гласуването за наградата на Българския хелзинкски комитет.
Божков стана „Човек на годината 2013“ затова, че е стриймвал на живо протестите. Фаворитите на публиката бяха представени от Яна Бюрер Тавание, бивш кадър на „Капитал“ и автор пак там понастоящем.
Изданията на „Икономедиа“ и побратимът им по грантове „Медиапул“ върнаха жеста, като отразиха воплите на БХК по повод на стартирала данъчна проверка.
Медиите на пропагандата не видяха нищо нередно в самопризнанието на ръководството на БХК, че проверки не е имало от създаването на комитета през 1992 г., та досега. „Икономедиа“ се вреди и до друга специална награда - БХК и журито на „Човек на годината“ 2013 връчиха и три специални награди: Зорница Стоилова от „Капитал“ беше обявена за „Журналист на годината”. Предната година БХК отличи с награда и репортера Росен Босев.
Междувременно Божков и журналистката Полина Паунова от „Медиапул“ споделиха радостта от масовото награждаване на журналисти, критикуващи кабинета, и в призовете на „Валя Крушкина - журналистика за хората".
Отделно пък „стриймващият на живо“ грабна и специален приз от „БГ Сайт 2013“ за онлайн журналистика.
Блогърът не пропусна да се похвали с грамотата, на която се вижда името на Жюстин Томс, преподавател в НБУ по онлайн комуникации и медии, както и председател на въпросната фондация. Преди няколко седмици Томс се разходи с агитационна цел до Брюксел заедно с избрани представители на „Протестна мрежа“.
Кръгът „Капитал“ роди и явлението „площадна журналистика“. Малко репортери, отразяващи протестите в пиковата им форма, са били придружавани от главен редактор. Галя Прокопиева обаче събираше край себе си репортерите като пилци.
В компанията й се откроиха Росен Босев – единият от двамата консултанти на сериала „Четвъртата власт“, кадри на Иво Прокопиев. Както и репортерката от „Дневник“ Лора Филева, дъщеря на бившата шефка на политическия кабинет на Бойко Борисов Румяна Бъчварова.
Нова тв плаща наем на Прокопиев
Трите боздугана в медийната група на Прокопиев са седмичникът „Капитал“, розовата малотиражка „Капитал дейли“ и сайтът „Дневник“.
Официално в групата фигурират още: "Строителство ГРАДЪТ", TheSofiaEcho, Karieri.bg, ODIT.info, Computerworld, Регал, PC World, NetworkWorld, CIO, Бакхус, Gentleman, Medical Digest, Foreign Policy, Business to business.
От 1 януари съпругата на олигарха Галя Прокопиева е изпълнителен директор на издателската група “Икономедиа”, която печата седмичника “Капитал”, всекидневника “Капитал дейли” и поддържа сайта “Дневник”.
Силата обаче е съсредоточена в друга група от сайтове, които в началото на февруари се обединиха като онлайн тандем на телевизионната група „Нова броудкастинг груп“ и интернет радио групата „Дарик“. В групата с обща оценка за около 23.7 млн. лв. влизат сайтове и платформи като abv.bg, vesti.bgи редица други.
В акцентите и водещите новини се вижда съвпадението с изданията в групата на Прокопиев.
Друга подробност е, че Нова тв плаща наем на олигарха за сградата, в която е настанена. Тя пък междувременно е ипотекирана, което е запазена марка на Иво Прокопиев. Той ще бъде запомнен като първият и единствен издател, който заложи редакционната политика на медиите си срещу банков кредит.
