ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сензационната книга „Разстрелът на Христо Ботйов“ на Веселин Игнатов, тиражирана от издателство "Милениум", ни помирява с духа на един от най-големите кумири на нацията, казвайки истината за смъртта му. Време е да прозрем истината и да отхвърлим митовете, витаещи около кончината на гения. Документалното разследване, което трябва да стане достояние на всеки българин, ще намерите на вестникарските павилиони в цялата страна на цена само 8 лв.
Кой уби Ботев? Това е една от най-големите загадки в българската история. Според учебникарската представа са го гръмнали турски заптиета. Но така ли е наистина? Има ли предател в най-близкото му обкръжение? Каква е ролята на Никола Обретенов, Георги Апостолов и на другите му съратници?
Писателят документалист Веселин Игнатов слага кръст на гъмжилото от противоречия, нелепи версии и спекулации, свързани със смъртта на Ботев. Авторът разравя фактите, съпоставя източниците, преследва уликите и представя разстрела на Ботев като криминален процес. Неподражаемият писателски стил на Игнатов отпраща директно към времето на героя, а сред архаично звучащите думи и изрази точно на място се вписват съвременни термини и идеи. Така и с езика на книгата той ни потапя във времето на драматичното събитие и годините след него и ни кара да мислим за всичко това от днешна гледна точка.
„Ботйов не е редови покойник. Няма гроба му, костите, главата. Жалостно, та жалко – няма я Истината за сетните негови мигове! Кохорта професионални историци от няколко генерации ни даруват с баснословия, макар почти всички да съзнават, че си кривят душите по някакви задоблачни основания“, гласи горчивата оценка на историка.
Още проф. Боян Пенев зове да се търси истината, скоро след смъртта на Ботев. Съставени са комисии, които да направят възстановка на смъртта на Ботев, но тя се смята „стъкмена и административно наложена“. „Несъобразностите в ортодоксалната наукообразна теза са видими и при зажумен поглед“, категоричен е авторът.
Основание за неговия труд е убеждението му, че „непредубеденият българин има легитимно право да задава въпроси, да търси отговори, да формира свое мнение и да гради друго, по-правдоподобно осветление на трагиковеличавия завършек на живота на Христо Ботйов Петков – бардът-емблема-гордост на националната революция.“ Базирайки труда си на повече от 100 исторически извора – протоколи, изследвания, лични свидетелства, научни хипотези и анализи, Игнатов проследява пътя на поета до неговата Голгота и дава ясен отговор на въпросите:
Колко митове витаят около смъртта на Ботев и кой е най-абсурдният?
Какви са несъответствията между официалната версия и действителността?
Словесни фокусничества или истина са свидетелствата на съратниците на революционера?
Защо теорията за самоубийството на Ботев е пустословица, предавана на ухо между историците?
Дадена ли е клетва между свидетелите – да пазят тайната за неговата гибел?
Какво ни казва раната в гърдите на загиналия и позата на смъртта му?
Самоубива ли се човек, загрижен за живота на хората, които е заклел и които води?
