Разтърсващи думи и откровения от Евгени Петров заради разделението около цар Самуил: Повръща ми се от тия с дипломите за виШе образование, които са загубили всякакви ценностни ориентири

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

НЕКОИ ОТКРОВЕНИЯ ОКОЛО ЦАР САМУИЛ

Веднъж писах, че за голяма изненада на мнозина, за мен Фейсбук е полезна социална мрежа в много отношения. Стига да знаете как да я използвате. Тя дава много и необходима информация, ако имате сериозни и умни приятели. Тя те кара да се замисляш върху споделени мнения и позиции, различни от твоите, стига да са добре обосновани. Не на последно място ме сръчка да не забравям основни принципи от оперативната журналистика - да мисля какво казвам, на кого го казвам, защо го казвам и да си проверявам информациите.

Много тъжни и нелицеприятни неща за характера и поведението на българина съм видял за тези 70 години, много пъти сме говорили по един или друг повод за простотията българска, мислех, че нищо не може да ме изненада. Но днешните коментари около връщането на тленните останки на Цар Самуил ме извадиха от обувките. Тук не става въпрос за възпитаното и спокойно изказани мнения дали не трябваше да си остане погребан там, където е била последната му воля, дали не можеше да превърнем Мала Преспа в място за туристически посещения за отдаване на почит към владетеля, след като можем по 2-3 пъти годишно да отскачаме до Халкидики, да пием узо и да пускаме касови бележки от обедите с гръцка салата и т.н. и т.н.

Ами щом не е станало, значи не сме могли. А не сме могли заради "мижав интерес", защото сме плакатни патриоти и родолюбци. И защото очевидно е тъпо да ходиш до някакъв остров на майната си и да гледаш някакви руини... Да не говорим, че при соца Ивайло беше по-прочут, щото е свинар, издигнал се до пълководец.
Давам си сметка, че всъщност социалките и в случая пенсионерската мрежа "Фейсбук" дава поле за ярка изява на една реалност, която и преди си е съществувала, но не е била така публична. Може би и преди простотията, завистта, грандоманщината, комплесите, злобата и както е видно в този случай - политическата нетърпимост и омраза са си съществували. Само че сме го разбирали от книгите и техните гениални автори - като се започне от Алеко с Бай Ганьо, мине се през Елин Пелин с Андрешко и се свърши с... именно с Фейсбук. Който прекрасно потвърждава Славейковото "Не сме народ, а мърша".

Но въпросът съвсем, съвсем не е в плахия, но инфантилен опит да се казва, че то навсякъдеу и по други народи, има черни овци. Да, но въпросът е в броя на черните овци в стадото. Когато за поредна година ти казват, че децата ни са пълна трагедия в образованието и функционално неграмотни, а цяло едно поколение техни родители тотално изтрещяха и се опростачиха в т.нар. "преход", всякакви ценности са изгубени. Дори базовите, тези за отликата между добро и зло, за достойно и недостойно, за съвест и безсърдечие, за материално и духовно, за честно и лъжовно, за морално и цинично.

Не може, няма как да питаш за какво са ни тия кокали, защо изобщо има снимки на костите, дали не са ни върнали шимпанзе и изобщо какво щяло да промени това за изстрадалия български народ.

Но това е вонящата мърша. Тя е ясна, пие, псува системата и бие жената, с която живее на семейни начала...От другата ми се повръща, тая с дипломите за виШе образование, завършила уж нормални университети, която губи всякакви ценностни ориентири. Само един цитат, с който започва мнението на един такъв виШист и който май казва всичко за ценностите: "Царски кости срещу безценни реликви."

Залагам не месечната, годишната си пенсия, че 99.999% от българите, с изключение на шепа учени нито могат да назоват какви са тези реликви и защо лично за тях са безценни. Не са се ровили в архивите и не са стъпвали в Националния исторически музей, където пак няма да видят всичките. И те нямат абсолютно никакво значение за тях.

Ценността не се определя от тяхната пазарна стойност, а от значението за съответната нация, нейната история и култура. И в национален план тази размяна е изключително справедлива и за двете страни - гърците държат много на техните свети атрибути (взети между другото като военни трофеи) и за тях това е точно толкова значима ценност, колкото за нас е да погребем Цар Самуил в църквата Света СофИя (обръщам внимание на ударението).
Един добър пример за това какво и за кого в даден момент може да е ценно и за какво може да е разменено е култовата фраза на крал Ричард III от едноименната драма на Шекспир: "Сменям царство за кон." Та хайде сега ми кажете какво означава "Царски кости срещу безценни реликви" и кое за кого е по-ценно?

И да ви кажа - това разединение уви, съвсем не е по оста ляво-дясно, демократи и социалисти, русофили и русофоби... Има го и това и то във видима степен, но то е следствие. По-страшното разделение, стигнало до дълбок разлом е между образования и простака, между интелигентния и безпросветния, между възпитания и арогантния, между диалогичния и насилника. В икономиката има един коефициент на Джини, който определя степента на неравенствата между хората в обществото в икономически план. Уви, в ментален, в духовен план такова няма, стигат ми данните от МЕНСА и манталитета на мамчетата от БГ Мама.

Но най-страшното е разделението в самата интелигенция. Тя винаги е съществувала и много често това разделение е било здравословно, но за Бога, не и по безспорни въпроси. Тази интелигенция е писала дитирамби за комунистическите вождове и същевременно "Задочни репортажи от България", но никога не би си позволила подобно кощунство спрямо размяната и целия процес по връщането на тленните останки на Цар Самуил в София.
Но да се върнем към началото на тези дълги редове. Не съм решил окончателно, но социалната мрежа Фейсбук ми даде поредния безценен урок, че въпреки надеждите ми, манталитетът на една нация не се променя с дни, или със смяна на някакъв модел, дори с формата на собственост. И уви, няма да се случи в обозримото за мен бъдеще, в което ми остава да живея на този изумително забързан свят, в който ние продължаваме да сме си с потурите, изпадайки в телешки възторг от няколко чисти чешки влакови мотриси, които все още не сме успели да надраскаме и с обществени тоалетни, в които можеш да влезеш само с химическо облекло.

Та, както се казва на чист латински: "Feci quod potui"... Направих, каквото можах. Няма да се отървете лесно от мен, но честно казано има около 1 милион книги за четене, хиляди световни забележителности, страхотни историко-образователлни документални филми, цялата световна информационна мрежа и AI, за когото твърдя, че ако не ни затрие, ще се превърне в най-важната промяна в историята на човечеството сред овладяването на огъня.

Лека нощ и добро утро!

Евгени Петров, Фейсбук