РАЗТЪРСВАЩО: Деница Сачева отвори докрай сърцето си с тази ИЗПОВЕД за осиновеното си дете (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В навечерието на Рождество Христова Деница Сачева отвори сърцето си, за да извади от него спомени за най-съкровените си моменти. Те са свързани с най-важното решение в живота й - да осинови Виктор.
Този ход бившият минисктър на труда и социалната политика предприема преди 10 години.
"От 10 години в нашето семейство на Коледа си подаряваме снимки. Запечатваме в кадър времето заедно. Запознахме се на 19 декември 2014 г. Първата ни Коледа беше в дома за деца. Той беше на 8 месеца и малко, и когато го хранех с мляко в шише, късаше листа от цветето в стаята и ми ги даваше, за да ме храни на свой ред и по своя си бебешки начин. Допреди да го срещна, в аптеката отсреща купувах само паста за зъби, козметика и тампончета за почистване на грим. След него станах редовен клиент за сироп за кашлица, морска вода за нос, риванол, арника и бинт", разказва депутатката от ГЕРБ в своя Фейсбук.
"Моето малко коледно чудо влезе в живота ми внезапно, бурно и шумно и обърна с главата надолу абсолютно всичко. Той ме научи, че истинската любов е напълно безусловна. Че даването не е въпрос на имане. Че най-голямата ни слабост е най-голямата ни сила. Виктор и аз ви пожелаваме здраве, обич и време, прекарано заедно!", написа още Сачева и разчуства социалната мрежа.
В свои интервюта Деница е споделяла, че още като малко момиченце знаела как един ден ще осинови дете. Дори имала план, че това ще се случи, когато навърши 40 години. Нейната майка също е осиновена от баба й, когато тя била на тази възраст.
В социалната мрежа Сачева разказа и друга предколедна история от преди пет години, когато през декември 2019 г. стана министър. За Коледа решила да насочи вниманието на хората към кауза за благотворителност.
"Отидох в приют за бездомни. Помолих хората, които имат възможност, да дарят дрехи и бельо, защото това са дефицитни неща в приютите. Най-често по Коледа се дарява храна, а бездомните хора, които попадат там, имат нужда от много други неща. В приюта срещнах един човек, чиито три пръста на крака бяха измръзнали и трябваше да се ампутират.
"Реших и аз да се пробвам да го убедя. Той обаче ми каза: "Имам бизнес план, не искам да ми пречиш". "Ама какъв бизнес план имаш, бе, човек", ядосвах се аз. "Моят бизнес план е гангрената да стигне до коляното, да ми ампутират крака до там и така да изкарвам повече пари от просия", тушира ме той.
"Това са пълни глупости", възмутих се аз. "Кой ти каза, че гангрената ще се развива точно както искаш съобразно твоя бизнес план?!". Спорихме известно време и той сложи точка на спора като ме остави безмълвна. "Не искам ампутация. Това е моята свободна воля". И аз нямах повече аргументи. Коя бях аз да нарушавам неговата свободна воля? Да, бях длъжна да опитам да му помогна. Но не и против неговата свободна воля. Пожелах му късмет и си тръгнах. По-късно разбрах, че неговата свободна воля и неговият бизнес план са влезли в противоречие в съзнанието му и в крайна сметка той се е озовал в болницата за ампутация на трите пръста.
Всеки от нас се ражда със свободна воля, която определя живота му. Можем да помогнем, но не и да спасяваме насила. И в живота често ролите на спасителя и спасения са точно обратното, на това което си мислят действащите лица", разказа Сачева.
