РАЗТЪРСВАЩО! Сестрата на Боян Петров: Не го давам още! Ставаме с надежда, лягаме с плач... Всеки ден се подготвяме за най-лошото
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Петров остава в неизвестност. Спасителите търсят следа по пътя надолу от осемхилядника Шиша Пангма в Хималаите, където е забелязан за последно на 3 май. Семейството на Боян не спира да се надява, че той ще бъде открит жив.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Сестра му и майка му днес се помолиха в малък параклис в Перущица. На името на Света Петка – закрилница на семейството.
Най-важното, което Ангелина Петрова искала да даде на сина си още от малък, е свобода. И това й дава сили сега – че той е там, където се чувства най-свободен.
„Винаги първите ми думи бяха – ти можеш да правиш каквото пожелаеш. Защото ти вярвам, че ще го направиш добре, и поемаш всичките отговорности”, каза пред bTV майката на алпиниста.
Затова е готова да приеме всяка новина. „Ние не сме по-силни от явленията. Един Божи ден се случва нещо, което е по-голямо от нас. Знам, че и той така го приема и когато трябва да се бори, се бори докрай", допълни Ангелина Петрова.
Сестра му Александра Петрова разказва, че дните в очакване минават трудно - "Ставаме с надежда... лягаме с плач, и чакаме утрешния ден, че той ще бъде намерен. И така минава денят, и не знам докога."
– Остана ли ви надежда?
– Да. Все още седи тази надежда и, ако може да я дам на всички българи тази надежда, въпреки че наистина времето говори друго. Но надеждата умира последна, са казали хората. Трябва да се вярва в нещо. Има някаква сила някъде, колкото и да отричат, за мен я има, съществува. Особено, ако Боян оцелее, си мисля, че я има... и така.
За последно се чули преди заминаването му. "И ми каза, че не му се тръгвало, защото тук всичко цъфтяло и чуруликали птичките, а той щял да ходи по снеговете. И аз му казах – ти така си обичаш, да ти е студеничко, и той вика, всъщност, да".
- Готови ли сте за най-лошия сценарий?
– Всеки ден се подготвяме... Но трябва да сме реалисти, защото все пак без инсулин не знам как ще изкара. Не знам… Не съм готова... Не мога да го дам още... Не мога... не, че другите го дават. Той е нужен на всички.
Семейството се надява издирването на Боян да продължи.
