РАЗТЪРСВАЩО: Снимка разказва как генерал Мутафчийски спасява рокер, който става лекар
Последвайте ни в Google News Showcase
Уникална снимка на ген. Венцислав Мутафчийски публикуваха във фейсбук благодарни негови пациенти. Кадърът е направен преди 11 години, след като генералът и негови колеги спасяват 24-годишен студент по медицина, разбил се с мотора си в стълб.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Преди да прочетете написаното, разгледайте снимката. Тя е направен преди повече от десет години. Първият седнал в дясно, е настоящ шеф на ВМА генерал-майор, професор Венцислав Мутафчийски, дмн.
По това време той вече е професионално подготвен коремен хирург с много обещаващо бъдещо кариерно развитие, главен асистент в КСХ, пише Николай Вълканов в групата "Моето Елхово" и цитира Надежда Дойчева.
Същата година Мутафчийски се е завърнал от специализация в Master Class – „Лапароскопска чернодробна хирургия" в Париж, Франция.
През изминалите десет години участва във военните мисии в Македония – Бежански лагер "Радуша". Медицинска евакуация на пострадалите при терористичния акт в Кербала до Болница Ландщул – Германия, и до ВМА – София. Хирург е в Испанската военно-полева болница, База „Арена”, Херат – Афганистан. Един от първите хирурзи, които се отзовават като доброволци в Бургас, след атентата на летището в Сарафово през 2012 г., напомня Вълканов и добавя текста на Дойчева:
"Случайно попаднах на тази снимка и я загледах, защото обичам да се заглеждам в снимки, а и защото любимото ми професионално съсловие са лекарите... И на нея виждам как двама лекари седят на мозайката и май пушат, един е прав, а двама са върху някакво медицинско легло, макар че се вижда само единият, с подгънати крака, а на другия се вижда само единият крак и един паднал син чехъл...
Тая снимка е правена в 6 ч. сутринта, когато някои от нас още са спели, други са били сложили вече кафеварката, трети са се разсънвали под душа, четвърти са приготвяли закуска на децата си, пети са се прибирали от дискотека, а шести, примерно казано, са се чекирали на Терминал 2, за да отлетят нанякъде по белия свят по кефове...
А на 16 септември 2009 година 24-годишен студент по медицина след упражнение по хирургия се качва на мотора си, но бус го пресреща челно и за да избегне удара, момчето се изтресква директно в някакъв стълб.
„Спешна помощ“ го откарва в най-близката болница, където установяват, че има кръвоизлив в белия дроб и корема, счупена на 30 места бедрена кост, счупени прешлени, скъсан таз (не знам какво означава това) и лезия (увреденост) на долната куха вена.
Лекарите започват борба за живота му, а към полунощ молят за помощ проф. Цачев – началник на катедра "Ортопедия и т.н." във Военна болница. Този човек какво е правил в този момент, кой да каже, но той на свой ред вдига на крак десетина свои колеги, а кой знае и те в този момент какво са правели – дали са си били легнали, дали са гледали тв, но все тая... И тия всичките хукват към Военна болница, а оттам реанимобил и двама анестезиолози вече летят да вземат момчето от другата болница...
Когато го докарват във Военна болница, след 3-4 часа реанимация в другата болница, тук вече са се събрали лекарите и минава полунощ... По всеобщо мнение "състоянието на момчето е несъвместимо с живота при тези тежки травми", но за тях това няма значение и те се захващат...
Цяла нощ му правят поредица от операции и часовете си вървят, а някъде след 6 призори приключват... Тогава е и направена тази снимка, която обаче аз я виждам след близо 10 години...
И фактически след 9 операции и 9 месеца възстановяване момчето е върнато към живота, а днес вече и то е дипломиран лекар...
И пак поглеждам снимката...И се замислям какво ли съм правил лично аз през нощта на 16 срещу 17 септември 2009 година? Естествено, че никога няма да се сетя... Но пък се замислям, че докато аз чаткам клавиатурата и пия второ кафе в момента, някъде на някого от нас Съдбата е станала много по-рано, но и че истинските мъже в България не са се свършили, затова докато тях ги има, и нас ще ни има."
