Рангел Вълчанов с висок дух до последно: На мен ми дай идеи и ми гледай сеира!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Великият режисьор Рангел Вълчанов си отиде от този свят малко преди да навърши 85 години. Дълги години той страдаше от онкологично заболяване, заради което се наложи да претърпи множество операции.
В края на земния си път той беше загубил изцяло гласа си, но не и духа и емблематичното си чувство за хумор.
ПИК предлага на вашето внимание едно от последните интервюта на режисьора, дадено за колегите от "24 часа", в което ясно личат острият ум и безпогрешната точност на изказа на големия Вълчанов:
- Г-н Вълчанов, след книгите ви "Всички ще умрем, а сега наздраве" през 2010 г. и "Ура! Най-после и онемях!" през 2012 г. сега сюрпризирате читателите с нова книга - "Хем съм сам, хем няма никой". Дайте, моля ви, един анонс за нея специално за читателите на "24 часа".
- Този въпрос предполага едно обширно обяснение особено ако имаме предвид, че публиката едва ли е запозната с предишните ми две книги. Със сигурност можем да кажем, че много е възможно тя да остане със същата информация и след излизането на третата ми книга "Хем съм сам, хем няма никой".
Този факт поставя мен и читателя, ако мога да предупредя, в едно малко неделикатно и конфузно културно недоумение. Рискувам, ако се опитам да бъда подробен, а и едва ли ще успея да предам или по-скоро да представя книгата така, че читателят да получи изчерпателна информация.
Не върви и да разказвам сюжета - още повече че тя като сюжет е извън правилата на "сюжетните" книги. В този смисъл по-скоро може да говорим, че тя е съзвучна с шарените настроения на съвременния живот.
Живот, който се задъхва в опита си да бъде разбираем, изчерпателен и завършен. Всички ние, публика, читатели, зрители, сме и жертва, и деца на това припряно време. Все пак може би ще трябва да спомена, че в тази книга се опитвам да кажа нещата, които преживях и в които участвах покрай моята кинопрофесия. Срещнах се с любими герои примери, а също и с какви ли не истории, които няма как докоснаха сърцето ми и не ме оставиха безразличен.
А сега сериозно на шега ще кажа за книгата, както ни учат в рекламите: "Уважаеми клиенти,
аз и моята книга сме на една ръка разстояние". Или както се казва в откъса: "За вас, домакини - Айнщайн, Нютон и сие пере най-добре!" Когато вече съм във вашите ръце, тръпна с надеждата, че ще намерите средства и време да я прочетете, ако преди това си я купите, разбира се.
- Чувствате ли се сам?
- Подобен въпрос ми е задаван няколко пъти по различни поводи и сега ще повторя за кой ли път същия урок: "Човек се ражда сам и умира сам, а през останалото време се опитва непрекъснато да доказва, че това не е вярно."
- Как минава един ваш ден?
- Благодаря! Както казват синоптиците: преобладаващо, но с различен успех - ту слънчево, ту дъждовно.
- Бяхте избран за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. Това изненада ли ви?
- Да!
- Следите ли по телевизията събитията в България през последните седмици с всичките протести, искания, оставки, вдигналите кръвно политици и т. н. Как ще коментирате всичко това?
- Нееднозначно. Отговорът предполага специална информация, образование и двумесечна отпуска за подготовка, ако човек уважава себе си и желае поне да се приближи малко до равнището на големия социалнодържавен проблем. Обидно и лекомислено ще е ако човек се отърве с крясъка: "Долу!" "Горе", "Навън!" и т.н. Ще бъде тъпо и идиотско.
- Гледате ли някой от многобройните български сериали? Какво е мнението ви за тях?
- Не гледам нито кино, нито сериали!
- Какви са надеждите ви за бъдещето на България?
- Щом сме живи, има надежда!
- Имате ли вече идея за следваща книга?
- На мен ми дай идеи и ми гледай сеира!
