Режисьорът Стоян Радев: Заради личната си "Борисов обсесия" Кирил Петков има проблем да се коалира с ГЕРБ, но не и с БСП. На това му се казва двоен стандарт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Театралният и филмов режисьор Стоян Радев не е равнодушен съм политическите събития в страната. Творецът, който има зад гърба си награда "Аскеер" за най-добър режисьор и многобройни номинации за "Икар", коментира двойни аршин, с който Кирил Петков и ПП мерят спрямо ГЕРБ и БСП.
Ето какво написа Радев във Фейсбук:
"Кирил Петков каза, че корупцията и руското влияние в България са едно и също. Сега отхвърля предложението на ГЕРБ и иска Борисов да си понесе последствията. Добре. Но Кирил Петков няма проблем да се коалира с БСП (с руското влияние, т.е. с корупцията) и да издига кадър на комунистическите служби на най-висок пост в йерархията на държавната репресия.
Това означава, че Кирил Петков не се интересува от законосъобразността по принцип, а е готов да се съюзи с най-големите нарушители на закона в новата ни история, да си партнира с тях и да разчита на тяхната явна и скрита подкрепа, да подчини поведението на ръководената от него партия на личната си "Борисов обсесия" само и само да получи собствено удовлетворение.
Когато имах възможност да кажа нещо на ПП в директен разговор, най-важното, което избрах, беше: мислете за свръхзадачата, не за малките битки, не за персоналните пристрастия, не за обидите и желанието за възмездие, не за победите и печалбите, а за смисъла, без който нищо няма значение, и най-силните, и най-богатите рухват, когато загубят смисъла, за да го пазите, помнете, че тъмната страна те изкушава да се гневиш, да отмъстиш, да накажеш, да си отгоре, смисълът се съхранява, когато постигаш справедливост, без да минаваш оттатък, като оставаш на светло.
Та… Естествено, че Кирил Петков може да отказва на ГЕРБ с принципен аргумент - това е част от идентификацията на ПП, нейна основна отличителна черта в националното политическо състезание, в предизборната надпревара. Но ако аргументът е наистина принципен, той трябва да бъде потвърден във всички случаи, а не е, защото с едни лоши не може, с други - може. Двойният стандарт няма как не помрачи чистия образ на промяната, а той е най-големият й ресурс. Без него те стават напълно несъстоятелни".
