ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
40-ят президент на САЩ Роналд Рейгън /1981-1989/ е изучавал шпионския роман на американския писател Том Кланси „Операция Червена буря“, когато се е подготвял за преговорите със Съветския Съюз за ядреното разоръжаване. Това показват разсекретените документи на британското правителство.
Рейгън е разкрил това на британския премиер Маргарет Тачър /1979-1990/ на следващия ден след преговорите с тогавашния генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов, които са се провели в Рейкявик през 1986 г.
Секретарят на Тачър е сметнал признанието на американския президент за толкова шокиращо, че преднамерено не го е включил в официалната стенограма от беседата, споменавайки за книгата единствено в отделни записки, достъпът до които е бил строго ограничен, съобщава „Блумбърг“.
Тачър е изразила пред Рейгън съжалението си зарази трудните и почти безрезултатни преговори, а американският лидер й е отговорил, че „напълно не вярва на мотивите на СССР“.
По-нататък в записките се казва, че президентът на САЩ „настоятелно препоръчва на Тачър да прочете книгата на прочутия автор „Операция Червена буря“. Тя дава отлична представа за намеренията и стратегията на Съветския съюз.
Третата световна война в представите на Кланси
В романа, който е бил публикуван три месеца преди преговорите в Исландия, се разказва, как СССР се е оказал на ръба на петролна криза заради нападения на мюсюлмани камикадзета срещу петролния сектор на страната. Съветският Съюз решава да завладее находищата на държавите в Персийския залив.
Първоначално Москва провежда операция в Германия, която прераства във военни действия. Страните в НАТО са принудени да се намесят, което води до началото на Трета световна война.
Конфликтът се води с обикновени оръжия и СССР губи.
Рейгън и по-рано е признавал, че харесва книгите на Кланси. Той споделя, че не е спал няколко дни, защото е искал бързо да прочете романа му „На лов за Червения октомври“.
Преговорите, които са се провели през октомври 1986 г. в Рейкявик, приключват без конкретен резултат – страните така и не успяват да се договорят за контрол над въоръженията. Но историците смятат исландската среща на върха за една от първите стъпки към края на Студената война.
