Реколтата от череши, кайсии и праскови в област Сливен е почти два пъти по-голяма от миналогодишната
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Овощари от Сливенско настояват за държавна стратегия за развитието на сектора, намиране на нови пазари и по-добра организация на производството. Стопаните заявиха пред БТА, че тази година реколтата от череши, кайсии и праскови е почти двойно по-голяма спрямо миналогодишната, но продукцията се продава на цени, които не покриват дори производствените разходи. Те настояват за дългосрочна държавна политика в подкрепа на овощарството.
Иван Желязков, който обработва около 140 декара трайни насаждения в района на село Трапоклово, посочи, че настоящата година е била изключително плодородна, но именно голямата реколта е довела до срив в изкупните цени.
„Почти всички култури дадоха двойно повече продукция спрямо обичайното - 500 - 750 килограма, но всичко се продава под себестойност“, каза Желязков.
По думите му кайсиите с високо качество се изкупуват на цени, които не покриват направените разходи. Той допълни, че разходите за създаване и поддържане на овощните градини непрекъснато растат, а субсидиите не са достатъчни за стопанствата, които реално инвестират в качествено производство.
„Миналата година нямахме нищо, сега имаме много и всичко се продава под себестойност“, заяви Желязков. Той уточни, че калибрирана кайсия с размер над 45 мм в момента се изкупува за около 62 евроцента за килограм – най-високата постигната цена, а на много места в региона продукция изобщо не се приема.
Апостол Евтимов, който стопанисва около 700 декара трайни насаждения, коментира, че разходите за поддържане на добре гледана градина сериозно надвишават получаваните субсидии. По думите му монтирането на защитни съоръжения против градушки примерно струва между 7000 и 8000 евро на декар, а тазгодишната череша, отгледана под мрежа, е била изкупена по 90 евроцента при условие, че плащането ще бъде извършено едва след като преработвателят пласира собствената си продукция.
Според Евтимов част от проблема се дължи на механизма за обезщетяване при природни бедствия. Той твърди, че щети от градушка се признават само ако плодът е паднал на земята, но не и ако е повреден на дървото, което според него превръща земеделските стопани в „касичка“, през която преминават европейски средства към застрахователи и посредници.
Стопаните посочиха липсата на държавна стратегия и на пазарна организация като основен проблем пред сектора. Коста Петров, председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ – Сливен, който се занимава със земеделие повече от 30 години и заедно със семейството си обработва около 300 декара зеленчуци и 270 декара овощни градини, даде за пример Гърция, Италия и Испания. По думите му там десетилетна държавна политика е създала кооперативи, логистика и опаковъчни бази, които позволяват износ към големи търговски вериги. Той посочи, че испански кооператив с около 600 членове произвежда 25 000 тона праскови годишно – количество, съпоставимо с над половината от българската реколта.
Петров разказа още, че европейски търговски вериги като „Лидл“ (Lidl) сключват дългосрочни договори с чуждестранни доставчици. Според него това обяснява защо гръцка и италианска продукция присъства масово по рафтовете, докато българските производители остават извън тези вериги за доставки поради липса на организация и достатъчни обеми.
Той уточни, че пласира продукцията си основно чрез „Фреш Маркет“, както и на борсите в Бургас и Сливен. По думите му браншовата камара, която ръководи, работи за подпомагане на производителите от региона и за намиране на решения на проблемите, пред които е изправен секторът.
Според производителите страната е загубила руския пазар, без да е изградила алтернативен, а опитите за директен износ към Западна Европа се сблъскват с вече установени доставчици в Германия, Испания и Италия.
Стопаните посочиха и недостига на работна ръка като сериозен проблем, тъй като според тях сезонните работници заминават за Великобритания и Германия, където заплащането е по-високо. По думите на Димитър Андреев от село Гавраилово разходите за осигуровки на берачите допълнително намаляват и без това ниската печалба от прибраната продукция.
Йордан Стойков от село Панаретовци припомни, че изкупната цена от 37 евроцента за праскова, считана тази година за пазарна, е била достигана в сектора още преди осем години. Стефан Димитров, също от Панаретовци, обърна внимание на риска, свързан с концентрацията в преработвателния сектор. По думите му единствен завод изкупува около 90 процента от компотната праскова в страната, а евентуалното му затваряне или продажба би оставило производителите без пазар.
На въпрос защо не се отказват въпреки трудностите, стопаните отговориха, че обичат това, което правят. Димитър Андреев от Гавраилово сравни овощната си градина с дете, което отглежда вече 26 години. „Как да го изоставя?“, каза той.
Те настояха държавата да създаде специализирано звено, което да търси нови пазари и да изгради дългосрочна стратегия за развитието на сектора.
